Мари Шуинар: „За мен танцът е сакрално изкуство“
Спектакъл на световноизвестната канадска хореографка Мари Шуинар за първи път в България на Световен театър в София 2016 и Международен театрален фестивал „Варненско лято“ 2016
„Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство“
31 май 2016, Зала 1 на НДК, 20:00 ч.
Канадската хореографка Мари Шуинар е от емблемите на съвременния танц. През нейната продължаваща вече близо 40 години танцова кариера, тя е била наричана „жрица на шока в хореографията“, „магьосница“ и „шаман на съвременния танц“.
Мари Шуинар учи балет, но желанието й е да стане актриса. През 1978 г. тя създава първото си соло „Кристализиране“. По-късно казва: „От 1978 г, аз правя само едно – вслушвам се внимателно в пулсирането на живота в тялото и го отвеждам до точка на неговото кристализиране в един нов порядък“.
В началото на 80-те години Мари Шуинар създава поредица от сола, възприемани за скандални. В „Малък танц без заглавие“ (1980) тя излиза на сцената, изпива чаша вода, прекосява пространството и уринира върху букет цветя, след което излиза от сцената. В “Mimas, Lune de Saturne“ (1981) тя симулира сексуална сцена с човешки скелет. През 1987 г. създава собствена версия на хореографията на легендарния танцьор Вацлав Нижински от 1912 г. „Следобедът на един фавн“, в което придава на танца особена еротика и чувственост. В хода на 80-те години Мари Шуинар развива успешно солова кариера. Тогава получава и първите си награди за оригиналния си почерк в танца. В този период навлиза и в други сфери на изкуството, създавайки пърформанс арт, видео, инсталации, филми и др.
1990 г. е преломна за Мари Шуинар. След като по време на работа върху ново соло в съзнанието й изниква образ на много танцьори на сцената, тя основава собствена трупа, която носи нейното име. Началото на компания Мари Шуинар е първо в Квебек, а днес е установена в Монреал. В нея тя поема ролята предимно на артистичен директор и хореограф и все по-малко излиза на сцената. В началото на 90-те, заедно с трупа си, създава ярки хореографии, които продължават да се представя по цял свят и до днес. Сред тях са и „Пролетно тайнство“ (1993) и „Следобедът на един фавн“ (1994), този път по музика на Дебюси, за разлика от първата й авторска версия.
Важни спирки в творчески път на Мари Шуинар са Ню Йорк, Берлин, Бали и Непал, където тя живее известно време. Нейните пътувания, любопитството й, еклектичните й занимания и изучаване на различни танцови техники й позволяват да изследва тялото по много разнообразни начини. До днес тя е създала над 50 солови и групови танцови представления, представяни на водещи форуми и сцени по цял свят. Особено популярни сред тях са „bODY_rEMIX/ gOLDBERG_ vARIATIONS”, „Орфей и Евридика“, „Анри Мишо: Движения“ и др. С най-новата си продукция „SOFT VIRTUOSITY, STILL HUMID, ON THE EDGE“ Мари Шуинар е поканена на престижния фестивал в Авиньон през 2016 г.
С танцьорите в своята компания Мари Шуинар създава уникална танцова техника, която позволява прецизно изследване на архитектурата на човешкото тяло. „Моята изходна точка винаги е било тялото“, казва хореографката, „особено тишината и дъхът, които са невидимата есенция на живота. В началото на всяка нова работа стои неизменно това, което наричам „мистерия“, една непозната пулсация и вълна, която напълно ме завладява. Работата ми се състои в усилието да уловя тази първична вълна, в някакъв смисъл да я настроя и подредя във времето и пространството в подобаваща й структура и форма… Така се надявам собствената „мистерия“ и в самия зрител да бъде разкрита пред него“. Шуинар дълбоко вярва във вродената интелигентност на човешкото тяло. Суровият материал за нея са плътта, костите и мускулите на танцуващото тяло, инстинктивните и витални импулси в него. За Мари Шуинар танцът е сакрално изкуство. Нейните хореографии тържествуват човешкото тяло като проводник на живота. Те виртуозно разкриват един първичен свят посредством силно енергийно заредени и страстни, накъсани, трескави движения.
Мари Шуинар е носител на многобройни отличия, сред които са Ордена на Канада през 2007 г., американската награда „Беси”, титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др. През юни 2016 г. ще й бъде връчена Наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество – най-високото национално признание, което се отдава в областта на сценичните изкуства.
Текст: Ангелина Георгиева
- Categories:
- Световен театър в София 2016