„Трудно е да се определи кое е по-впечатляващо – проникновената драматургия, която съчетава комедия, абсурд и трагедия, или впечатляващата актьорска игра. Постановката не натоварва въпреки тежките теми – тя е естествена, честна и напълно лишена от театрална показност или фалш.“ – пише студентката по Театрознание и театрален мениджъмнт Жанета Енчева

„Много стилен спектакъл — изчистен и пределно ясен. Да се разсъждава по този начин върху Ибсен не е честа практика в българския театър. Присъствахме на едно изключително изваяно представление, в което всеки има своето пространство, а героите са поставени върху платформи, които метафорично се превръщат едновременно в техни острови и в символи на тяхната самота...

„Спектакълът разглежда от една страна невъзможността на различни поколения да се чуят и разберат, а от друга – идеята за чистото зло, за смъртта като избавление. Въздействието наистина е много силно.“

Монодрамата „Йона“ от Марин Сореску, поставена от режисьора Силвиу Пуркарете, е едно истински поетично и въздушно пътешествие в света на страданието, надеждата, болката и копнежите.