Йордан Славейков, режисьор:

Докато гледах спектакъла “Фламенко: Възраждане”, си спомних думите на великолепния испански философ Ортега-и-Гасет, който беше споменал в едно свое разсъждение, че тази луда, встрастена нация – испанската, може да бъде укротена, да бъде опитомена, да бъде държана по-далече от бесовете и по-близо до земята единствено от католическата религия. Докато гледах представлението, много се зарадвах, че в крайна сметка католическата религия не е успяла да укроти тези бесове, тази встрастеност. Гледах тези великолепни хора и си давах сметка, че техният танц не служи само за удоволствие. Той не е просто удоволствен акт за тях. Видях физическите усилия, истинската страст и посветеност, с които те танцуват – особено мъжът, който беше главният танцьор. Дадох си сметка, че неговият танц представлява битка на самия него с тялото му. Битка на духа, на нетленното над тленното. Много се зарадвах, че духът, тази божия искрица, която я има у всеки от нас, у него свети като факла, и тя победи.Направи ми впечатление смяната на костюмите и на цветовете – хем класическо, хем символистични.Започнаха с черни костюми, за да се види как се изрязава тази страст, за която говоря, това дуенде, този екстатичен танц чрез цвета на костюма, чрез противопоставянето на дух и материя.  Проследих дали черното, дали оковите на черното, на земята, на плача, на скръбта, дали могат да удържат духа в рамка. Много се радвам, че не могат, за да може да се стигне до края, до червените рокли на жените, до чистата и първична страст, в която духът експлоадира.Мислех си защо се казва спекаткълът “Фламенко: Възраждане”. Този магичен, великолепен, необикновен танц никога не е изчезвал, за да се възражда. Може би в контекста на  прословутата пандемия, която почти погуби целия културен живот в света, възраждането се състои в това, че  отличните  артисти имаха възможност да споделят изкуството си с нас на живо и ние имахме възможност да го гледаме на живо – в театралната зала, тук и сега, а не опосредствано, не вкъщи пред компютъра. И слава Богу, че е така!