Сред семейните „Облаци“
Във втората вечер от програмата на „Световен театър в София“ чешката експериментална компания „Handa Gote“ гостува на сцената на ТР „Сфумато“ с „Облаци“ – документален спектакъл, създаден през 2011 г., в който участват Вероника Швабова, Томаш Прохазка и Якуб Хиблер.
Макар имената на участниците да са три, в действителност „Облаци“ е по-скоро one man show на Вероника Швабова, която на сцената е себе си, но и „представя“ различни членове на своето семейство четири поколения назад във времето. Колегите й присъстват не в образ, а като технически екип, грижещ се за пултовете и камерата, необходими за осъществяване на представлението. Изборът голяма част от „машинарията“ на театъра да не бъде скрита и командвана невидимо за публиката, а да заема пространство в черната кутия и видимо да присъства през цялото време, свежда условността до минимум и това се оказва удачен избор на рамка, в която да се разгърне документалният сценичен разказ.
Подобно на ароматните мадлени, чиито вкус „отключва“ пътищата и пътеките към миналото в известната сцена от „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст, сладкишът „Облаци“, чиято рецепта Швабова пази от своята баба, заедно със спомена за съвместното му приготвяне в детството й, се оказва нейният ключ към семейния архив. От него тя вади отделни фрагменти от лични истории за болезнени, радостни и комични житейски ситуации, мотивации и убеждения, които се случват и развиват в отношение с политическия и исторически контекст. Служейки си с реални снимки, писма и цитати от дневници, „Облаци“ предлага субективно сглобен пъзел от разпокъсани откъси, като акцентът пада главно върху превратното времето на ранния комунизъм, а отношението с по-близкото минало и настоящето остава слабо изяснено. И докато пряката връзката между отделните истории е по-скоро асоциативна, то те оформят общия наратив чрез натрупването и напластяването си.
По аналогичен начин спектакълът използва възможностите на съвременните технологии, за да осъществи „среща“ между Швабова и предците й, чрез наслагване на изображения. Посредством камера, правеща моментни снимки, нейният образ бива прибавян редом и върху портретните снимки на различни членове на семейството. Така, чрез постоянно променящи се картини, които се появяват, преливат и изчезват на екрана на сцената, се създава специфично чувство за разместване на времето и пресрещане на минало с настояще. И макар именно темата за отношението между двете да е водеща в спектакъла, търсенето на отговори на питанията за това какво и как помним, какво е значението на стореното от предците ни за самите нас и как трае семейството през поколенията, не навсякъде е достатъчно задълбочено и разгърнато.
Въпреки някои дефицити, „Облаци“ е любопитен документално-визуален разказ, оставящ приятен вкус. Като хапка от прясно изпечения на сцената сладкиш „Облаци“, от който всеки зрител е поканен да опита след края на представлението.
Текст: Ина Дублекова
- Categories:
- "Световен театър в София" 2013