Намирам спектакъла на Пипо Делбоно за великолепен! Той не само структурира театралната вечер, но и предлага изключително преживяване в личното пространство на гледащия. Чрез фрагментарни образи, теми и мотиви, той успява да ни осигури монолитно усещане за реалност, която е колкото конкретна и политическа, толкова и поетична и летлива. Разходките му през любимите места от любимите класически текстове са толкова лични и същевременно толкова базисно прости, че обръщат погледа на гледащия навътре и пораждат резонанс с личната история на всеки зрител. Всъщност това е представление, което се случва в гръдния кош на седящия в тъмното свидетел. Докато на сцената тече карнавал, поточни линии от оперни арии, цитати на артисти и писатели, хайку, спомени на актьори, спомени на автора, спомени на телата на актьори от моментите, когато са танцували, когато са били щастливи или пък са се прощавали с нещо скъпо и съкровено. Това е истински жест на съпротива срещу легализираната дехуманизация, жест без претенции за разрешение, без насилничество и без социална теория. Един нежен и мъдър поглед към нас, който ни напомня, че истинските революции са възможни само в сферата на безпощадноинтимната честност.

Галин Стоев