Спектакълът „Корекция“ в София беше различен от случванията му на други места.  За огромно съжаление, един от музикантите от Clarinet Factory се разболя и не можа да участва в спектакъла. Това, което дори ние не очаквахме е, че песните бях изпълнявани през цялото време на живо от режисьора на „Корекция“ – Иржи Хавелка. И макар това да не стана явно за публиката, специалността на „Корекция“ беше налична.

Представяме ви реакциите на сценографа Златна Михайлова, поета и драматург Радослав Чичев и Ребека Лейн от университетът Таусън, Балтимор, САЩ.

Впечатляващо е как може един танцов спектакъл да е толкова минималистичен – танцьорите не правят нито крачка встрани от мястото, на което са застанали от началото до края на представлението – и все пак толкова динамично да произвеждат картини, с които да насищат все повече и повече сценичното пространство. Седемте танцьора на сцената представляват, сякаш, една единна система от скачени съдове. И макар това да е зададено от костюма, то прелива логично в цялостна формула за изграждане спектакъла. Закованите за пода обувки се превръщат в един общ костюм и са едновременно и сценография – телата не играят, те стават инсталация на сцената. Интересен беше и жестът с единствените необути и незаковани обувки, които се превърнаха в осмия персонаж, задвижени почти като марионетка от ръцете на танцьорите. Изненадващо за минималистичния код до този момент, различно, но във всеки случай, мощно катализиращо нови количества енергия. Тук трябва да доуточня, че всъщност персонажите бяха повече от осем – не бива да се пропуска и финото присъствие на кларинетиста от CLARINET FACTORY. С минималистичния си език представлението говореше категорично и кристално ясно очертаваше темите за свободата – личната и обществената, за изборите и вземането на решения, за взаимоотношенията и динамиките между индивидите в група. Мислите ми докато гледах бяха няколко: „Какъв ли работен процес са имали докато шлифоват и последните движения, дали са се забавлявали, сигурно“, „Как са стигнали до момента да си заковат обувките за пода?“ и „Колко още хора, които никога не са гледали съвременен танцов театър биха могли да са в залата сега и да се влюбят завинаги?“ 

Златна Михайлова, сценограф

Коригирай света, въпреки условията, промени го, въпреки капаните на свободата. В танцовото представление имаше нещо от детската наивност. Забавляваш се в играта, в която сам си определяш правилата и играеш според тях. Застопорени тела, в опита си да се измъкнат посредством играта, но дали свободата е само в тялото? Докато гледах представлението се зачудих, до каква степен можеш да си в определена система и в същото време да си извън нея. Разбира се, когато погледнеш отстрани това е ясно, но когато си вътре, можеш ли? И се сетих, че това е възможно само и единствено в играта. Затова представлението ми хареса, заради игривата лекота и привидната си летливост. Освен това, пред мен стоеше едно дете, което постоянно се смееш и реагираше. Играеше си.

Радослав Чичев, поет и драматург

Чешкият танцов спектакъл „Корекция“ ни преведе през един прекрасен процес на търсене и откриване. Започнаха с нещо толкова просто – побутването. И се замисляш „Колко дълго може да продължи това?“. И в момента, в който достигаш до ръба на търпението, те откриват нещо ново. И в следващи момент се питаш „Докъде ще стигне това, колко нови неща могат да открият?“. Те бяха по някакъв начин ограничени, краката им бяха „залепени“ за пода. Моментът, който наистина ми допадна, бе втората „битка“, защото имаше  различен емоционален тласък, различен импулс. Беше вълнуващо. Другият момент, който мога да отлича, е когато „бягаха“, след това се обърнаха с гръб към публиката и започнаха кръгови движения с телата си. Исках да се движа с тях, наистина събудиха това у мен. Беше наистина прекрасен момент, в който усещаш импулса на публиката.

Ребека Лейн, Магистърска програма „Театър“, Университет Таусън, Балтимор, САЩ