„Спектакълът е разтърсващ! Човек, разбира се, се пита дали става въпрос точно за Брехт, или за текст, който е писан в момента, пряко почерпен от онова, което други хора живеят някъде другаде. В това е силата на дистопията.

Много особен кинематографичен театър. Визуалното, което засилва всички тези усещания и крайната изостреност на разпада на някаква социална тъкан: връщането към първичното, шпионирането, измяната, поробващата власт, смачкването на човешката личност – като че ли сме в ковчега на историята…“
Тони Николов, главен редактор на Култура

„Изказвам своите уважения за техническия аспект на постановката, за тази изящност, за тази почти немска перфектност в начина, по който действието се разиграва на толкова малко пространство – това е едно много удачно смесване на естетиката на киното, телевизията и театъра…иначе по смисъл спектакълът е силно въздействащ. Спомних си какво казва героят на Булгаков, Йешуа от „Майсторът и Маргарита: „Страхът е най-страшния порок“ – да доведеш един народ до състояние на скотски страх, да няма надежда в нищо, в никого, дори в детето. Разбира се, тази идея на Брехт тръгва още от него, но същевременно е толкова руска, че е наистина разтърсваща.“

Николай Поляков, режисьор

„Може да звучи странно, но спектакълът за мен беше, като един подвижен комикс, в който на живо се повтарят историите, които за съжаление никак не са се променили. Това лично мен ме натъжава, говоря генерално, защото въпросът за страха остава. Няма нищо по-страшно от страха – в този план, в който спектакълът ни го показа, не говоря за елементарния страх. В крайна сметка, това е една пиеса, която е писана много отдавна и интерпретирана по този начин… За това започнах с комикса, защото той продължава – свещена вълна, диктатори, страх от собственото ти дете. Понеже знам, какво се случва по света, ми трябва един дълбок размисъл след този спектакъл, който поставя текста по различен начин.“

Зелма Алмалех,  главен редактор на  Въпреки

„Много ми хареса сценографската работа и тази тишина и страх, които пространството внушаваше. Спектакълът ,,Страх и отчаяние в третата империя” ми хареса и ме остави много замислена и даже объркана по някакъв начин. Радвам се, че Световен театър за пореден път ни предоставя възможност, да гледаме много добри образци. Смятам, че това беше спектакъл, който си заслужаваше да се посети.“
Петя Боюкова – сценограф

„Аз мисля, че заглавието неслучайно е променено от ‚„Страх и мизерия в Третия райх“ на „Страх и отчаяние в Третата империя“. Алюзията е с Третата римска империя и сегашната руска държава. Тя е абсолютно категорична. Много силен спектакъл, много стилен. На много нива на мен лично ми говори. Не просто темата за идващата война, тази война, която вече е тук – войната, която Русия води в Украйна. Все пак режисьорът е руснак в нещо като изгнание, а спектакълът е поставен в руския театър в Талин, така че е редно да можем да говорим за руската инвазия в Украйна.
Спектакълът за мен е за това как страхът от идващата диктатура, от всяка една идваща диктатура, разчовечава човека. Неслучайно те говорят тихо през цялото време. Всичко това е от страх и от параноя. Спектакълът за мен е за това как страха от това, че най-близкия, най-ближния ти може да ти забие нож в гърба, може да става огромен и ирационален, както в този разтеглен откъс „Шпионинът“. Той е много кратък всъщност. Неслучайно е разпределен през цялото време. Петте минути, в които детето им отива до магазина и се връща, се струват като часове на тези хора. В крайна сметка те ще убият това дете, според мен. Това е страхът и отчаянието в Третата империя. Според мен този спектакъл е за разчовечаването, за съмненията в най-близките и за това на какво си способен, за да запазиш живота си.“

Йордан Славейков, режисьор

„Бях подготвена, спектакълът на Тимофей Кулябин да бъде едно лично изказване, в което той ще сподели искрената си болка и то по начин, по който един ранен човек може да говори. Създава се едно постоянно усещане за заплаха, което витае в цялото представление. Звукът сякаш е като надвисналата опасност в страните, които воюват, а ние сме заобиколени от войни и заплахи. В този смисъл, една пиеса като „Страх и мизерия в Третия райх“ за голямо прискърбие звучи толкова актуално. Актьорите в представлението бяха толкова истински. Те сякаш възприемаха личните послания на Кулябин и ги предаваха по свой индивидуален начин. Диалогът в началото беше изключително активен. След това премина през шепнене и достигна до финалната сцена, в която цареше пълно мълчание, внушавайки, че мислите ни се превръщат в последните зони на диалог. „Страх и отчаяние в Третата империя“ е спектакъл, който те кара да мислиш и чувстваш едновременно и съм благодарна, че имах шанса да го гледам. “

Майя Праматарова, драматург