„Много ми хареса спектакълът. Намирам го за изключително актуален, защото според някои философи и социолози се намираме във време пред някакъв идеологически обрат. Живеем във време, в което неолибералният капитализъм е обхванал всички сфери на живота – от културата, през образованието до традиционната търговия. Всъщност това, че ни липсва някакъв утопичен идеал, утопичен хоризонт, много ясно се вижда в съвременното общество, най-вече с мощния възход на национализма и консервативните течения.

Спектакълът обаче, по много приятен ироничен начин ни показва, че разстоянието между утопията и действителността рядко може да бъде лесно скъсено. Тоест този хоризонт е трудно достижим и това не може да стане чрез средствата на фантазията и изкуството. Както много философи твърдят, сред които и Борис Гройс – комунизмът е тотално произведение на изкуството, което търси да естетизира и управлява всяка една сфера от нашия живот. В този смисъл аз се забавлявах много с представлението, защото успя да покаже и парадоксите на марксизма. Успя да покаже и че личността на Маркс, която идеологически претендира за еманципация на работническата класа, за еманципация на жените, всъщност е една класическа патриархална фигура в личния си живот, която експлоатира  възможностите, в които живее. Да не говорим, че ако човек се зачете в „Капиталът“ или в „Манифест на комунистическата партия“, ще види, че стилистически тези произведения наподобяват много повече някаква фантазно-епическа литература, отколкото реални политически идеи. Движението точно в тези парадокси много ми хареса в представлението.“

Петър Денчев, театрален режисьор 

Представлението много ми хареса, защото всъщност е много актуално и дава един набор от погледи към философията на Маркс, която в момента сякаш отново бива поставена под въпрос. Много ми хареса и това, че театралните средства бяха толкова разнообразни, колкото и погледите към тази отминала, надявам се, завинаги философия и обществен строй.

Гергана Димитрова, театрален режисьор

Според мен е много добър спектакъл! Много ми хареса, защото по мое мнение, това е един спектакъл, който съчетава много различни стилове в себе си. Спектакъл, който се занимава с силен, трагически и провокативен персонаж. Според мен такова нещо в България още не е направено и малко трудно за разбиране, но много динамично, много сложно, много трудно и въпреки това иновативно, вълнуващо и предизвикателно. Предизвикателно за българската публика. Повече такива неща трябва да има. И да започнат да се правият и в България.

Петър Петров – Перо, актьор