„Спектакълът е много наситен като чувственост, ситуации и настроение и е много хубаво поднасянето на този материал през тази различна от нашата актьорска игра, лека игровост и естествено разказване. Това ходене на ръба между театър и обикновен разговор е характерно за работата на Галин Стоев.“

„Спектакълът ме развълнува много. Повлия ми на различни лични нива – от една страна, харесвам много драматургията на Иван Вирипаев, но от друга страна познавам и харесвам театъра на Галин Стоев, който беше мой преподавател по режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в един особено експериментален клас. 

Усещах в младите френски колеги много единност и монолитност. Всъщност това, което е най-трагично в текста, е, че ако наистина се вглеждаш в истината за любовта се приближаваш много повече до комедията. Тази комбинация между комично и трагично тук (в спектакъла „Илюзии“) се усеща в много хубав баланс. Друга подобна пиеса е например „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир. Смятам, че „Илюзии“ е спектакъл прочетен точно през този Шекспиров ключ за илюзорността на любовта, която се разкрива в трагичното и комичното едновременно. Същевременно обаче осъзнавам, че този вид изчистен текстови театър не е типичният код за българския зрител, който е свикнал да има образи, да разпознава героите. В „Илюзии“ някак всичко се разбърква и целият спектакъл се оказва един пъзел, който трябва да сглобиш в главата си. Но отвъд това мисля, че има много истина в спектакъла, много истина за същността и тъканта на любовта, която е пълна с илюзии. Това не е така, защото хората сме глупави, лоши или защото искаме да е илюзия, а просто защото е илюзия. Илюзия, защото е много свързана с настоящия момент, който се променя; с представите ни; с искреността.“

Веселин Димов, режисьор и театрален мениджър 

„Сякаш имаме нужда от такъв текст в момента – текст за най-хубавите емоции, за които като че ли не си говорим много, не ги играем, не ги поставяме, не ги коментираме. Разбира се, те винаги са част от нас и ежедневието ни, но в „Илюзии“ те са фокус. Спектакълът е много наситен като чувственост, ситуации и настроение и е много хубаво поднасянето на този материал през тази различна от нашата актьорска игра, лека игровост и естествено разказване. Това ходене на ръба между театър и обикновен разговор е характерно за работата на Галин Стоев. При него всичко е много леко и непосредствено. Режисьорът и актьорите много добре са се „заиграли“ с минимални театрални жестове, за да изведат тази история. Отсъствието на конкретна визуална среда за мен беше чудесно решено, придружена от много живото осветление. Чудесен материал, с чудесна режисура и прекрасни актьори!“ 

Борис Далчев, сценограф 

„Илюзии“ е провокация към въображението на зрителя, да си представя ситуациите, да прави сам аналогии със своя опит. Текстови театър,  който разказва истории. Напомня на френско кино, в което кадър след кадър се разкриват скритите тайни и илюзии. Великолепните млади актьори  от трупата „Спунк“ успяха да държат интереса на зрителя и с пластичния си разказ, и с чувството за хумор, заложено в драматургията на Иван Вирипаев.“

Катя Лазарова, театрален организатор и PR

„За мен това представление беше много специално, тъй като съм изключително щастлив да видя плода на една вече четвъртвековна любовна връзка – тази между Галин Стоев и Иван Вирипаев. По някакъв начин намирам в тяхната работа, като човек, който не е гледал толкова много и не е толкова голям специалист, голям синхрон между лекотата, с която върви текстът, и лекотата, с която върви постановката. Аз лично в България не съм гледал Вирипаев, поставен толкова ненапънато, толкова недраматично, толкова свободно. Имам чувството, че в тази постановка Вирипаев и Галин Стоев са едни пакостници, които правят някакви бели като съмишленици, занимавайки се със сложни теми. И мисля, че българският театър често забравя, че сложните теми могат да бъдат поставени с лекота. Те могат да бъдат поставени като комедия, а не като трагедия, защото във всяка комедия се крие трагедия. Много бих се радвал повече актьори да гледат това представление, тъй като тази вечер се показа и един много добър диапазон, дори чисто говорно, в изпълнението. Те летяха като феички през текста, а в някои моменти се превръщаха в дяволчета. Много съм щастлив, че го гледах.“

Иван Димитров, писател и драматург

„На мен това представление ми хареса. Хареса ми, че основният фокус е върху историята, върху текста. Всеки актьор минава през различните персонажи в някакъв момент в действието, което вярвам, че също помага да се фокусираш върху разказа. Хареса ми начина, по който са представени темите вътре. Хареса ми начинът, по който е интерпретирана темата за света и живота ни. Животът като едни разпиляни парченца от пъзел, всичко е фрагментарно и всеки влиза в някаква роля в даден момент – спектакълът представя тази концепция адски добре. Беше ми много интересно да наблюдавам всъщност колко е странен пътят на любовта в живота. Беше много честно, много семпло, но в същото време наистина вълнуващо.“

Светлозар Начев, актьор

 „Все пак трябва да има някакво постоянство в този променлив космос.“ Това е репликата, която не напусна съзнанието ми. Мисля, че именно тя успява да улови една от основните посоки на търсене в самия текст – търсенето, чуденето и нуждата да знаем дали това постоянство действително съществува, или винаги е било и винаги ще бъде само една от многото илюзии, в които съзнателно или несъзнателно попадаме. Илюзиите, с които се сблъскахме на сцената в Топлоцентрала, за разлика от онези, в които понякога животът ни оплита, бяха преведени през изключителната лекота и спокойствие на знанието, че отговор на всички тези сложни и вечни въпроси всъщност няма. Няма и да има. Едно от най-съществените питания, които спектакълът отправя към своя зрител, бе въпросът за природата на любовта и за това дали, за да бъде истинска, тя непременно трябва да бъде взаимна. Осъществен с изключителна свобода и деликатност, този дебат се разгръщаше не като търсене на окончателен отговор, а като покана към съмнение. Какво всъщност означава взаимността? Къде се ражда споделеното и достатъчно ли е то, за да оправдае съществуването на едно чувство? Или любовта притежава собствена стойност и собствена истина дори тогава, когато остава несподелена? Какво е това необяснимо притегляне към другия човек, което понякога ни съпътства цял живот? И в кой миг осъзнаваме, че любовта вече е намерила място в нас – дали когато се появи, или едва когато започне да ни липсва? Спектакълът не настояваше за отговори, а оставяше въпросите да съществуват в цялата им красота и неразрешимост, напомняйки, че може би именно в това се крие същността на любовта – в непрестанното ѝ изплъзване от всяка дефиниция. Вярвам, че всичко се случва или заради любовта, или заради нейното отсъствие, а анатомията на любовта и влюбването никога няма да спре да занимава съзнанията ни, защото може би наистина е загадка. Или такава трябва да остане. Може би най-красивото в този спектакъл беше отсъствието на окончателност. Онова крехко пространство, в което въпросите остават отворени, а любовта продължава да съществува отвъд логиката, отвъд времето и отвъд възможността да бъде напълно разбрана. Като нещо, което никога не ни напуска, дори когато всичко останало си отива.“

Лора Вангелова, театровед и драматург 

След спектакъла в Зала 1 на РЦСИ „Топлоцентрала“ се проведе среща и дискусия със създателите на „Илюзии“ – режисьорът Галин Стоев и актьорите, които са част от Театрална компания „СПУНК“, създадена именно от Галин Стоев и базирана в Тулуза, Франция. Срещата с публиката беше модерирана от д-р Ангелина Георгиева. 

По време на дискусията основна тема, около която протече разговора бе разликата между френската и българската театрална традиция. В отправна точка се превърна споделеното от Галин Стоев, че във Франция няма „тяхна театрална школа“, което позволява на актьорите да бъдат много по-освободени в изграждането на образите си, а на режисьорите в създаването на спектакли. В същото време обаче, за българските зрители и гостите на Световен театър в София беше любопитно доколко театралният процес се видоизменя, когато се налага актьорите да играят пред чуждестранна публика, особено в спектакъл като „Илюзии“, който изключително разчита на текста и разказването като ключ за създаване на сценичен свят. Съвсем естествено срещата завърши с откровение от страна на френските актьори за техния личен начин за създаване на театър, изграждане на образи и за работата им с режисьора Галин Стоев.