Снощи гледах „ Лебедово езеро“ на фантастичния хореограф и режисьор Александър Екман и съм развълнувана по начин, който  смятах, че вече  много трудно може да ми се случи. Припомних си, че някъде там има талант и въображение, които продължават да летят и нямат граници. Макар и навремето да бях гледала версията на Матю Бърн, която също беше изключително впечатляваща,този път съм смаяна от интелигентността и умението да се разработи толкова артистичен и многожанров вариант на произведение, което мислех, че познавам добре.  Музиката, хореографията, осветлението, сценографията и костюмите постигат уникална синестезия, която въздейства на зрителя през всички възможни сетива и размества по прекрасен начин вътрешната ни подредба и усещания.И аз вярвам, че именно произведения от такъв мащаб могат да променят света с помитащата си прелест.

Благодаря за шанса да преживея нещо толкова прекрасно, което е може би по-вярната терапия в моменти като този. Поздравявам „ Световен театър в София“ за всичко, което правят, защото има смисъл.

Яна Борисова, драматург.