“Тарюф” на Игор Вук Торбица е изграден от режисьора си чрез дръзка разработка на силен метанаратив върху познат вече класически наратив. Базовият сюжет на “Тартюф” става ракета-носител на политико-социалния метасюжет за харизматичния лидер, който гради и поддържа властта си не чрез пряко насилие, а посредством мекото психотропно оръжие на благия хипнотичен унес. Диктатът в режим на хипнотичен унес подчинява дори и най-резистентните и критични противници на тиранията (Дорина на Хана Селимович) и ги превръща в изкупителни жертви на обществото, въпреки отчаяните им опити да се освободят от кататоничния ступор, в който биват пленени. Фин и мъдър спектакъл за меките превъплъщения на насилието, чрез които симулакрите на праведността отварят чакрите на обществото и вливат през тях седативната си омая, за да основат тоталната си хегемония на принципа на удоволствието.