Цветана Манева, актриса:

Много съм развълнувана и респектирана. Респектирана съм от силния дух на представлението, на спектакъла, който са направили. От смелостта им също. Вдъхновена съм от актьорите и от тяхното присъствие. Това, което правят, не е въпрос на майсторство, а на усещане, на съпричастност в тази ситуация. Усещането за манипулирани хора беше предадено превъзходно. Превъзходно! Нямаше пропуск, нямаше ауфтакт. Така се изля цялото представление. И да Ви призная – аз съжалявам, защото виждам, че скоро у нас не може да се появи такова представление.

Петър Кауков, режисьор и преподавател:

Имал съм късмета да гледам три спектакъла, поставени от Игор Вук Торбица – „Хинкеман“ в Младежкия театър в Загреб, „Царството на мрака“ в Народния театър в Белград и „Тартюф“. Имах и честта през 2018 и 2019 да съм член на международното жури на фестивала „Театрална пролет“ в Шабац (Сърбия). В тези две поредни години спектаклите на Игор бяха единодушно награждавани – „Царството на мрака“ с 3, а „Тартюф“ с 6 (от 7 възможни) награди! Торбица все по-ярко показваше задълбочен и загрижен поглед към действителността, блестящо чувство за (черен) хумор и великолепна, детайлна и прецизна работа с актьорите. Мисля, че тази вечер зрителите  в София се увериха в неговия безспорен талант. След неговата трагична загуба най-много скърбя за спектаклите, които Игор не успя да постави.

Маргарита Мачева, режисьор:

Изключително съм впечатлена от адаптацията на текста, която е абсолютно съвременна с това че пиесата е пренаписана и не е запазен стиха. Изключително ценно е, че успяхме да го видим, тъй като в България липсва като тенденция. В Англия от години се среща този тренд за пренаписване на класически текстове, така че да звучат абсолютно актуално.
Много ми хареса това как един човек влиза в света на други хора като се възползва от техните слабости. Независимо дали ние заставаме зад него или не, дали той е лицемерен, фалшив или пък истински, което става ясно, той успява да изведе слабостите на всички. По този начин се създава една пълна картина на различни видове порочност. Според мен това актуално, с това подчертава образа на самозваните лидери, които повеждат хората, използвайки техните болки, слаби места. За мен това е много силно като адаптация и ми харесва, че текстът и материалът звучат съвременно. Успяват да те развълнуват и наистина могат да те замислят за това какво се случва тук в момента, на кого да вярваме или не, защо и кога вярваме на един лидер, кога заставаме зад него и кога му позволяваме да прави каквото си поиска с нас.
Неочакваният финал, в който нещата от забавни станаха зловещи, ми хареса особено много. Актьорите са впечатляващи, боравят много добре с материала и стоят изключително органично.“Тартюф“ беше като един реалити формат поради комуникацията на актьорите с публиката. Това не беше просто разчупване на четвъртата стена, а наистина ми приличаше на реалити шоу без да е плакатно и натрапчиво. Очакванията ми са да има други такива опити за съвременни адаптации на класически текстове, не просто през режисьорския прочит, но и през драматургията.

Отзвите подготвиха Наталия Вълкова и Анита Ангелова