2 юни, 2017

Хореографията – свободно поле за артиста

СОФТМАШИНА: РИАНТО & СУРДЖИТ

Традиционният танц като прозорец към човешката култура

Чо Ка Фаи, Рианто и Сурджит в специално интервю за Световен театър в София

Чо Ка Фаи

Как бихте описали творческия процес с танцьорите Рианто и Сурджит? Какво беше най-голямото предизвикателство за вас?

Творческият процес в „Софтмашина“ беше много интуитивен. Когато започнах да работя по този проект през 2012 г., аз не знаех какво точно ще се получи. Рианто и Сурджит са много щедри сътрудници и станахме добри приятели. За тях най-голямото предизвикателство беше да намерят границата между своята частна и публична персона. А пред мен стоеше въпросът как да направя така, че техният биографичен разказ да е същевременно и рефлексия за състоянието на съвременния танц в Азия.

В пърформанса със Сурджит иронизирате определени стереотипи във възприемането на културата на Азия от Западния свят. Какви сфери извън танца определиха гледната ви точка в работата по „Софтмашина“?

Много ми повлия работата на Алан Ломакс. Той е етномузиколог, познат най-вече със записите си на фолклорна музика в средата на 20 в. Бях много въодушевен от антропологичния подход към архива и документа, като разсъждавах и върху възможностите за научни методи за измерване на нематериални форми като музика и танц. Има много други неща, които са ми повлияли, като, например, историята на колониалните империи, по време на които са се правили експедиции по цял свят за колекциониране/ кражба на „култури“.

Според вас какъв е най-подходящият начин за включване на традиционните танцови техники в съвременния свят?

Има множество начини, по които традиционните танцови техники и съвременният свят могат да се пресрещнат и обединяват. Но спецификата на всяко едно място и на всяка култура би подсказала на-добрия начин за обновяване на традицията. Винаги съм вярвал, че съвременният свят не може да избяга от миналото и традиционните форми на изкуство ще продължат непрекъснато да се развиват и да са значими и актуални, било то за определена общност, за социални, ритуални или туристически цели.

Като хореограф какви качества цените най-много у един танцьор?

Любопитството и Честността.

Ще продължавате ли да изследвате традиционния танц и ако да, по какъв начин?

Навсякъде по света традиционният танц е изключително интересен прозорец към историята на човешката култура. Да, аз ще продължавам да изследвам различни форми на култура през тялото. Един от последните ми експерименти беше да анализирам вълните на мозъка на танцьор от Западна Папуа в хода на проучване на понятието за транс в традиционния танц.

Въпросите зададе Елена Ангелова

ОТВЪД ЖЕНСКО И МЪЖКО

РИАНТО, ТАНЦЬОР

Рианто, като танцьор вие сте се специализирал върху еротичната експресивност, архетипните кодове между мъжкото и женското телесно проявление. Според вас по какъв начин съвременният танц интерпретира тази толкова културно ангажирана тема? Как бихте определили вашия подход?

Изградих своя подход, опитвайки се да разгадая и разбера собственото си тяло; откъде се е появила „тя” в мен –  от обществото, от природата или от форми на ритуали, които се случват около мен. Честно казано, този материал винаги е съществувал в тялото ми от момента, в които приех, че то функционира като знак. Този знак представлява едно огромно мистично поле и то протича свободно от мантрата, която ми даде учителя „Ленгер“, когато съм бил още бебе. Ленгер е форма на ритуално изкуство на плодородието, изпълнявано от мъже танцьори с женствени движения. Този ритуал идва от областта Банямас, където съм се родил. Така  както женският, така и мъжкият енергиен поток се вливат в тялото ми.

Осъзнавайки това, аз се опитвам да изграждам креативната сила на жестовете си в  съвременна форма, лишена от полова определеност. Разбира се, традиционното танцово изкуство, което съм учил в училище и в колежа, разделя родово-половите роли на мъжка и женска. Въпреки това фокусът в този съвременен танц е да няма подобни роли. Тялото винаги е в процес на непрекъснато развитие, а моят интерес е насочен изключително към взаимодействието между мъжкото и женското.

Разкажете повече за това как спецификата на вашата работа се свърза с общия процес по създаване на „Софтмашина”?

Творческият процес по създаването на проекта ни с Чой Ка Фаи се състои в документиране на  трансформациите на тялото. „Софтмашина” много ми помогна да открия моята идентичност на танцьор и да разбера тялото, така че „тя“ да може да развие едновременно меки и дръзки движения.

Под ръководството на Чой Ка Фаи аз мога да усетя и предам богатството в трансформирането  между мъжкото и женското, заложени в традицията, от която произхождам. Чой Ка Фаи разкри пътя на тялото ми от селските Банямас и Соло до градското Токио. Пътуването от традицията към съвременността, от мъжките жестове към женствеността, прехода от личния ми живот към любовния ми живот с моята сродна душа, дуализма вътре в тялото. Открих нов елемент в съвременните практики, които се стремя да развивам, и той не е ограничен от полово определени роли.

Има ли заблуди или стереотипи по отношение на танца в Азия, с които мислите, че ще се раздели европейският зрител на „Софтмашина”, след като гледа спектакъла?

За мен „Софтмашина” е едно ново, съвременно постижение в Азия. Не само, че самият аз придобих опит в документалното, но и много магическо-еротични ритуали бяха документирани и се превърнаха в основа на процеса. Посредством метаморфозата на собственото ми тяло публиката със сигурност ще усети посланието на една неподправена артистична работа.

СУРДЖИТ, ТАНЦЬОР

Сурджит, класически индийски танц, бойни изкуства, непрестанна взаимовръзка между традиция и съвременност, маркетингови стратегии… докъде стига любопитството ви  по отношение на хореографията?

В момента съм фокусиран предимно върху собствения ми движенчески речник. Занимавал съм се и с класически и традиционен танц. И да, ще се радвам един ден отново да съм хореограф на други танцьори.

Как бихте определили темите и териториите на вашите изследвания в танца?

През целия си творчески път си задавам този въпрос. Тъй като аз много работя с подходи за отлагане, аз говоря за себе си като хореограф, танцьор и изпълнител на движения. Предпочитам да не определям моята танцова практика и да остана интердисциплинарен артист.

В «Софтмашина» работите заедно с Чой Ка Фаи като избирате документалния подход за достигане до по-широка публика. Това ли е най-ефективният начин да се стигне до универсален език в танца или напротив?

„Софтмашина” дава възможност изпълнителите да навлязат в автентичната история на живота си. Това е документално представление на живо, което е и платформа за идеите и философиите, които изграждат същинското ми Аз.

Въпросите зададе Рада Езекиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *