Катя Петрова

Създавайки театърът-лаборатория „Один“ през 1964, по модела на Гротовски (учи при него три години), Барба постепенно оформя и развива идеята за метода на театралната антропология. Изследвайки японският театър Но и Кабуки, индийският Катакали и европейските школи (Commediadell’arte, испански и елизабетински театър и др.) създава стил, който представлява симбиоза между различните традиции. През 1979 той основава международна школа за театрална антропология – ISTA. Методът на Еуженио Барба обуславя езика на спектакъла в „Сънят на Андерсен“.

Барба нарича общата основа на западния и източния театър –предекспресивност – динамично състояние на актьора, готов за творчество. Предекспресивността е важно понятие за него, свързано с начина на формиране на сценичното съществуване на актьора, който е в центъра на идеологията му (Actor- centeredideology). Режисьорът работи с физическата и психическа енергия на актьора, като му помага да намери начини да я управлява.

            Творчеството му се основава повече на концепцията за пърформанс, отколкото на традиционния подход към драматургичната работа, базирана на текст. Методът не следва линеарното протичане на текста, а композира, променя основното действие чрез средствата на монтажа или чрез симултанно протичане на две или повече събития. Разглежда постановката, като многопластова конструкция от различни драматургии, а не като общоприетия модел на една единствена драматургия, която се съдържа в завършения текст на представлението. В този процес той не се интересува от семантичното значение, а се фиксира върху намиране на действията, които ни фокусират върху сензорните и емоционалните преживявания. Барба нарича процеса на работата си дестилация. Неговият подход възприема драматургия, основана на физически и вокални партитури, произхождащи от тематични елементи, които осигуряват отправна точка за създаването на спектакъла и помагат да се формира еволюцията му до сцената. Зрителят следва потока на мисли в действията на представлението.

            Текст в дневника на Андерсен провокира Барба и актьорите от „Одинтеатър“ за създаване на спектакъла „Сънят на Андерсен“. Големият датски писател разказва в дневника си през 1874 г. как сънува, че е поканен от краля да пътува с неговия кораб. Задъхан, той пристига на пристанището, но кралският кораб вече е отплавал. Извикан на борда на друг кораб, той е брутално хвърлен в трюма и там осъзнава, че е част от товар роби.

            Барба визуализира кошмара на Андерсен по един артистичен начин, изцяло в стила на лабораторията „Один“. Би било добре човек да има основни познания за приказния свят на големия разказвач на приказки, когато гледа спектакъла. На монтажен принцип, в свободна интерпретация, са съчетани фрагменти от приказките на Андерсен с музикални опуси, акробатични номера (цирк), игра с кукли, маски, физически и визуален театър, мултимедийна прожекция. Структурата е свободна, сякаш в момента е измислена и импровизирана от актьорите. Сменят се изразни средства с лекотата на жонгльора – танц, вокални изпълнения, свободно свирене на музикални инструменти, пластика на тялото… Музикалният инструментариум в спектакъла включва тромпет, кахон, акордеон, тръба, трион, маракаси, барабани, банджо, рогове.

            Използването на различни езици (испански, английски, френски, арабски) дава знак, че Барба не разчита на семантичния елемент в драматургията, а на въздействието на зрителя на сетивно ниво. Драматургията се изгражда чрез преплитане на действията и характерите, носещи информация за смисъла на това, което се случва на сцената. Често действието преминава от една форма на изразност към друга.

            Интересен е фактът, че театърът при своите пътувания изгражда цялото пространство – не само сцената, но и зрителната зала с местата за публиката – 120. Това са 40 тона оборудване. Сценографията е разположена в малка зала с елипсовидна форма, подобно на трюма на кораба, в който е вкаран героя Андерсен в своя сън. В същото време, човек я асоциира с цирк – в средата има кръгла арена със снежнобял пясък. Клаустрофобичният цирк кара зрителя да очаква случването на най-различни „номера“. Таванът е огледален и това прави възможно действието да се пренесе и по вертикал. Сцената е функционална – действието се развива на различни места, като в много случаи е въвлечена и публиката. Създава се своеобразна двойна реалност – публика и актьори са заедно в едно пространство. Има и манекени сред зрителите, които „наблюдават“ мълчаливо представлението. В условията на пандемията Ковид-19 представлението едва ли би било разрешено.

 Сюжетът на спектакъла: В една градина в Дания се събира артистична компания за да се любува на танца на залязващото слънце. Към тях се присъединява приятел от друг континент. Заедно с него те се отправят, сънувайки, в земите на андерсеновите приказки. Лято е, но вали сняг. Фантазиите се носят в пространството, а сънят е кораб, в който плават оковани във вериги мъже и жени. В действието, виденията от сънищата приемат най-различна форма – те са брадати, смешни, страшни, странни…

            Андерсен се появява като кукла, която общува с друг гениален разказвач на приказки – Шехерезада. Тя му разказва тайни, целувайки го, а той споделя мечтите си. Куклите са изящни, с добри възможности, с ярки жестове, отваряща се уста и създават много интересна условност, общувайки със своите кукловоди…

            Това е колаж от кошмарни съновидения, образи, герои, действия… Не се знае защо хората са обесени, сянката също трябва да се обеси…Славеят е затворен в клетка…  Балдахинът се превръща в ковчег…  Бялата маска плаче със сълзи от кръв… На финала актьорите наблюдават своите герои как изгарят на колективна клада.  Най-добрите сцени са изградени от съчетание на противоположности – будният живот и съня, принцът и роба и др.

            В реалния живот актьорите се забавляват и танцуват, ядат вурстове, но също изпадат в конфликти.  Бразилският актьор е представен като чужд, нежелан, враждебен, терористичен…

            Спектакълът е зрелищен и действа на сетивно ниво. Калейдоскоп на фантазията. Барба играе със символиката, със знака. Има виртуозни трансформации на предмета от един в друг. Думите са малко, но тълкуването е в ръцете на действието и интонацията. Мелодиката на гласовете, движенията на телата, разпръскването на енергия в пространството въздействат по един неочакван начин и са пиршество за окото. Всеки актьор играе по няколко роли с майсторство, прецизност на изпълнението, и всеотдайност.

            Идеята да гледаме спектакъл на големия Барба в платформата „Световен театър“ е добър шанс да видим материализиран метода му на театрална антропология, усъвършенстван през годините.

            Гледайки спектакъла, на места усещах противоречиви чувства, може би заради намалената функция на режисьора като създател на оригиналния спектакъл. В крайна сметка емоциите и енергията, сетивните внушения на всичко, което идва от сцената, ме обгърнаха и ме спечелиха.  „Нито актьорите, нито режисьорът са господарите на смисъла на представлението – то е отворено за свободните асоциации на зрителя“ (Барба).

 Катя Петрова, режисьор