Събитието „Едуардо Гереро“
Гереро импровизираше, надграждаше и внушаваше усещане за инструментализъм над себе си, владеене до виртуозност.
„Аз бях абсолютно неподготвена за това, което ще видя. Знаех, че ще гледам фламенко спектакъл, но не знаех, че ще ме залее такава брутална енергия от сцената и ще видя нещо толкова автентично.
За мен нямаше нито една секунда, в която да се усъмня в присъствието на нито един от артистите. Давах си сметка каква сила носи танцът и песента. В тях няма лъжа, няма нито една секунда, в която да се преструваш на нещо, което не си.
Мислех си как тези хора не задържат нищо – казаха си всичко. Много е важно да има постановки, които показват точно тази истинска испанска страст. Може би ние също я носим в себе си, но не я проявяваме. Сякаш нямаме смелостта да бъдем толкова дръзки, откровени и крайни, за да изразим всичко, което чувстваме.
Според мен скриването на емоциите води до завист, до мъка и до негативни последствия за самия човек, докато при тях имаше тъга, драма и радост – всичко беше в едно.Самите артисти се подкрепяха толкова много, което беше впечатляващо и за мен като актриса. Да разполагаш с толкова силна подкрепа, докато си на сцената. Самите те нямаха нито един миг, в който присъстваха на 60%. От началото до края бяха на 120% или дори на 200%, което се видя и в самия поклон.
Това е толкова завладяващо и наистина съм много развълнувана. Не съм гледала нещо толкова силно напоследък по нашите сцени. Със сигурност го има.
Тази смелост присъства и в нашия фолклор, но да го вземеш, за да го превърнеш в театър е истинско постижение.
Задължително е тук да идват чужди спектакли! Те са нужни и вдъхновяващи!“
Ива Тодорова, актриса
„Бих определила спектакъла „Морски фар“ като вълнуващо преживяване, докосващо сърцето. Докато заемах мястото си в салона очаквах, че ще гледам един соло изпълнител на фламенко, а всъщност целият танц беше построен като един цялостен спектакъл. Това е истинското испанско изкуство – симбиоза между танц, музика и песен. Тръгвайки от фламенкото, което изключително силно изразява страстите и емоцията на изпълнителя, спектакълът достига до наслаждението от живота. Наслаждение от танца на тялото – нещо, което Гереро прави съвършено. При него тялото е инструмент, който той развива отвъд традиционното фламенко, което наблюдавахме при останалите двама изпълнители. Той импровизираше, надграждаше и внушаваше усещане за инструментализъм над себе си, владеене до виртуозност. Винаги е приятно да наблюдаваш това силно изживяване, изразяващо силните страсти на испанците. “
Д-р Ина Божидарова, театровед
„Това, което гледах е нещо извънземно. Аз знаех, че ще бъде такова, защото присъствах на спектакъла на Едуардо Гереро, който гостува на Световен театър в София през 2017-та година и въпреки това, бях силно впечатлена и днес. Това са такива невероятни вибрации – от танците на Гереро, от гласовете на музикантите… Всяко нещо, което бих казала, е някак клиширано. Ако не си бил, ако не си го видял, ако не си го усетил… Просто няма как да изпълниш думите с такива образи, каквито ние видяхме. Краката на този човек създаваха музика – те бяха съвършен музикален инструмент! Ако със затворени очи слушаш този ритъм от посипващи се стихийно звуци и тишина, няма да повярваш, че “музиката” се прави от човешки крака… Абсолютно съвършенство!
За миг почуствах, все едно нещо се пропука от вътрешната страна на сърцето ми – заради гласовете на музикантите. Усещах как те с гласовете си и ритъма създаваха собствените си души. Вибрации, вибрации, вибрации, които те карат да изпитваш щастие и да плачеш, като в абсолютен екстаз. А публиката? Не смееше да издаде звук – никой не кихна, не се изкашля и накрая за малко да срутим салона от ръкопляскане. Просто няма как да се разкаже това усещане.
Помня, че през 2017-та, когато за първи път гледах Гереро, спектакълът беше по-дълъг и не беше обвързан със заглавие, както в случая с ,,Морски фар” – сега, имайки едно на ум, че това все пак е “фар” и мога да си обясня метафорите зад заглавието. Също музикантите (преди седем години) бяха повече, но не танцуваха или поне не помня да са, а в спектакъла днес – те ме удивиха с това, което правят с телата си. Невероятно!“
Жана Рашева, актриса
„Мисля, че това е най-доброто фламенко представление, което съм гледал. В началото започна много концентрирано, с фонограмата от морски вълни и звуци. Може би сюжета е обвързан с текстовете на самите песни, както и с текста в самото начало.
Но аз много харесвам такъв тип музика – на моменти просто затварях очи и се оставях на мелодията. Най-силният елемент на спектакъла е неговата заразителна жизнерадостност – личи си, че хората на сцената се радват на живота и го празнуват.”
Светлозар Начев, актьор, Сатиричен театър
„Мисля, че Андалусия се пренесе в София с горещите ритми, акцентите, изправените рамена на тореадори и също с включването на певците. Едуардо Гереро определено е артист от световна класа! Изключително високи качества показаха китаристът, който беше уникален, както и двамата изпълнители. Получи се един празник на сцената. Много рядко се вижда фламенко, което следва определена драматургична линия и е вкарано в рамките на спектакъл, но „Морски фар“ е един много хубав пример за развитието на движенческия стил, изразен чрез езика на тялото. Хубаво е да има все повече фламенко на българска сцена. В този ред на мисли, миналата година на сцена „Дерида“ гостува фламенко в стил таранто и тогава видяхме, че публиката имаше жажда за подобно изпълнение. Тази вечер го потвърди, тъй като салонът беше пълен с хора, които според мен останаха истински докоснати от спектакъла.“
Атанас Маев, директор на Дерида денс център
- Categories:
- Световен театър в София 2024