22 ноември, 2020

СВОБОДА/ СИГУРНОСТ/КОНТРОЛ

Зорница Каменова за „Наблюдатели“

Докато разработва докторската си теза, режисьорът и драматург Крищоф Келемен попада на историята за английски студент в унгарски университет, наблюдаван и разработван от Държавна сигурност с подозрението, че е английски шпионин. Келемен е провокиран от съдържащите се в докладите данни,описващи най-интимни подробности, здравословно състояние, сексуални навици, лични и работни отношения. Този формален повод служи за създаването на спектакъла „Наблюдатели“ в Дома за съвременни изкуства „Трафо“. Една художествена история с документално въздействие, сякаш телепортирайки ни с машина на времето в 60-те години в Унгария.

Спектакълът представя своя хипотеза за изграждането на агентурна мрежа за наблюдение върху студента Майкъл Бешенци (Тамаш Ретфалви), който учи кинорежисура в Будапеща. Инструментариумът на Държавна сигурност, в лицето на лейтенант Хорват (Петер Янкович) ползва най-интимните и уязвими персонални тайни за да изнудва, шантажира с компромати и вербува кръга от приятели на наблюдавания. Сред тях са негов състудент – Шандор Шомоди/Агент Ромео (Даниел Баки) и неговата приятелка Юдит (Бетина Йожа), хазайката му и момиче, което го прелъстява и впоследствие се сближават, което е също и агент Пума (Иринго Рети).

„Наблюдатели“ Фотограф: Csányi Kriszta

Камерното пространство на сцената е интимно обособено в удобна за споделяне стая, знаково обзаведена с емблематични вещи от епохата (сценография Зита Шнабел).Всички срещи се случват там, на фона на прожекции с документални записи от архива на унгарската Държавна сигурност. Още в началния си монолог лейтенант Хорват споделя, че в Държавна сигурност: „имаме данни за всички, можем да защитим всички“ и завършва, че това е „нещо като театър“, слагайки поанта в манипулацията на политическата соц-реторика. Подмяната на ценностите и фалша на човешките отношения е подсказана и от още един елемент на сцената – завесите, ограничаващи стаята. Персонажите влизат и излизат през тях и през цялото време сякаш всички са там и наблюдават, подслушват и докладват, дори когато отсъстват физически.

Макар действието да се развива преди повече от 50 години, постановката звучи изключително актуално, смесвайки различни театрални форми и жанрове,мултимедийни канали, а епизодите са подредени в кинематографична фрагментарност. Драматургията много интелигентно и интересно развива характерите в хода на сюжета – от странични наблюдатели и докладчици,те постепенно и неусетно започват да се съпротивляват на „ролите си“ в създадената от Държавна сигурност „фалшива реалност“. Напрежението на собствената им интимна чувствителност, най-ярко видимо при персонажа на Шандор Шомоди, довежда до кулминацията – събирането у Михаел, сюрреалната сцена на сънищата и катастрофата, която пренарежда брутално живота им след това. През цялото време случващото се и разказите на наблюдателите (този „театър“) се коментира паралелно от лейтенат Хорват, като онова, което ще остане в досието. Всяко едно събитие ще бъде записано и архивирано, но дали е възможно да има истина в този поглед върху картината на сложните човешки импулси и междуличностни отношения?

Спектакълът „Наблюдатели“ на Келемен поставя откровени въпроси. Общественият дебат за досиетата и тяхното разсекретяване е винаги отворен, не само в Унгария. От друга страна, проблемът за наблюдението и събирането на лични данни като средство за манипулация, съотнасянето на свободата, контрола и сигурността са все ценностни въпроси, актуализиращи се непрекъснато във времето на социалните мрежи, базите с информация и възможностите за опериране с тях, кризата на идентичностите, идеята за глобализацията и все по-стряскащите проявления на тероризма. Неслучайно за име на спектакъла е ползвано неутралното „наблюдатели“. Наблюдаваните не са само на сцената, наблюдаван е всеки един от публиката, и то не само в залата.

В голяма степен случващото се на сцената на „Наблюдатели“ ми напомни за отношението към времето в романа„Времеубежище“ на Георги Господинов, който насища по същия особен начин усещането за брутална соц-конкретика и абстрактност, породена от невъзможността да се сложи ясна граница между документ и фикция, между реално случили се в миналото събития и безкрайно мултиплициращите и трансформиращи се техни проекции в настоящето.

Зорница Каменова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *