Какво Ви мотивира да направите подобен проект?

Идеята тръгна от музиката, от музиката към филмите, с които аз съм израснал,  с изключение на два-три, които са от по-късни години. Това са най-вече песни или придружаващи музики, които са ми останали в главата. И аз исках да я съживя, да припомня, че я има тази музика, защото е важно да не се забравя.

Има ли някакъв трик за търсене на нови аудитории в заиграването с киното?

Не съм се замислял за това нещо. Честно. Просто харесвам тази музика, харесват ми тези текстове. Първата идея беше да е само музика и песни, но после си казах: „Не, само с музика няма да стане, след като го правя в театър, трябва да има и нещо друго.” И се замислих: „Чакай да видя какви монолози имам, за които се сещам, какви сцени искам” и започнах да взимам оттук-оттам… Така се образува собствена драматургична линия. Трябваше все пак някакъв образ да се създаде, да се реши кой говори на сцената, какъв е този човек. Това е.

Възможно ли е този проект да се случи на голяма сцена?

Не. Този обем тук е доста добър, около 200 човека. Не очаквах дори, че може да съществува на сцена, защото съм го мислил за клуб, където хората си седят и пият, в по-интимна обстановка и където има пряк контакт с публиката. Така го играем и в Берлин. Но пък след  последните опити в театъра в Лайпциг се оказа, че това може да се случи и на сцена и тогава си казах: „Аха, това става и за представление, има някаква форма на театър.”

Не е ли малко разсейващо за актьора, когато публиката пред него консумира, както е в един клуб?

Не. Аз, ако съм достатъчно настоятелен, те ще спрат да ядат, ако съм достатъчно концентриран, ще притихнат и ще гледат.

Има ли значение на какъв език ще се  говори в този театрален концерт?

Текстовете съм ги направил на немски, защото го играя в Берлин. Тук за пръв път играя на друг език. Песните са в оригинал – както са написани, така се изпълняват. А за текстовете реших, че няма да е добре, ако говоря на немски тук. Важно беше за мен да го направя на български език.

Какво, според вас, има нужда да развие още българският театър?

Най-вече дисциплина към езика, стриктност, внимание към това какво се говори, как се говори, ритъм, енергия. Това са важни неща. Театърът няма нищо общо с реалността, не се говори, както се говори по улицата. Нещо друго е.

Илко Ганев  и Теодора Маргинова