Вълнуващ спектакъл с особена поетика, впечатляващо съчетаващ в себе си Шекспировия наратив с радикално модерен поглед към света и човека.

Стайко Мурждев, режисьор

– Как възприехте съвременния прочит на пиесата У.Шекспир като политически трилър?

Вълнуващ спектакъл с особена поетика, впечатляващо съчетаващ в себе си Шекспировия наратив с радикално модерен поглед към света и човека. Спектакъл, в който публиката е едновременно действащо лице и естествен контекст на събитията, изграждащи разказа. Съвременен, сложен в посланията си, не пропагандиращ, а прецизно изследващ, политически театър, умело и елегантно боравещ с обществените и политически феномени на времето. Архетипната история за власт, предателство и слава е превърната в разтърсваща антиутопична притча, която чрез центробежните сили на екстатичния разказ и съвременния си ритъм ни завихря в свят – увеличително стъкло, през което втренчено наблюдаваме възходите и паденията на героите и антигероите на сложната и динамична епоха, в която живеем.

– Защо според Вас е важно актуализирането на класически текстове за театър и свързването им общностния контекст тук и сега?

В повечето случаи класическият текст е изграден на основата на архетипа – онзи основополагащ модел, закодиран вътре в нас, диктуващ ни как да реагираме и действаме, поставени в различните ситуации на живеенето. Архетипът съдържа първичното, задейства ни на първосигнално, несъзнавано ниво. Но класическият текст е базиран на архетипа, за да го преодолее. Той съдържа в себе си механизмите и рецептите за излизане от клопката на инстинктивното, за счупване на оковите на примитивното. Посочва пътя към спасението, чрез задълбочено осмисляне и откриване на високите духовни точки на живеене, издигащи се над нищетата на инстинктите и низостта на нагона. Спасението на духа, което е особено важно в нашето време, обсебено от безумието на първосигналните страсти и „долното” съществуване, въпреки претенциите ни за висока цивилизованост.

– Как бихте коментирали игралата на актьорите?

Впечатляващо истинно живеене в условията на Шекспировия свят и естетиката на спектакъла, почти документално. Изумителна техника и емоционална рефлективност, позволяващи на актьорите да преминат със завладяваща лекота през тежкия товар на върховите страсти и задъханата динамика на действието. Чрез истинен психичен заряд и прецизна точност на актьорската игра, персонажите – шаблони се превръщат в реални, на моменти дори хиперреални, човешки фигури от кръв и плът, будещи симпатия и отвращение, съчувствие и погнуса, предизвикващи катарзис, каквато е истинската и може би единствена цел на театъра. Класа и блясък, които рядко могат да се видят.