За „Жизнено пространство“ на Якоп Албом може да се кажат различни неща. Например, че е театрално представление, което подобно на филмите отпреди четири години „Артистът“ и „Изобретението на Хюго“, отдава почит към фантазията в началото на нямото кино и по-специално на Бъстър Кийтън. Може да се припомни и връзката на Бъстър Кийтън със Самюел Бекет, защото актьорът играе в екранизацията на единствения филмов сценарий на Бекет. Може да се анализира понятието “lebensraum”, каквото е оригиналното заглавие на постановката на Албом и да се припомни връзката му с нацизма. И да се сравни с далеч по-човешкото понятие “lebenswelt” на Хайдегер, Хусерл и Шютц. Би могло да се заговори за Чаплин, Лаурел и Харди. Или за изключителна прецизност, пластичност, клоунади и забавни хрумки. Да се намекне за органичната човешка механика, която колкото и да е машинна, може да се натъжи или да се бунтува, защото и в машинното масло се раждат сълзи. Или пък да се потвърди слабостта на човека, крехкостта на човешкото, меланхолията на препълнения дом. И най-вече да изпъкне дребната подробност, че се изисква смелост (и последователност до абсурд) да си смешен не с думи, а с действия. Тази наивна сериозност и крайна съсредоточеност припомнят нещо, което думите лесно изличават – невинността на непосредственото и освобождаващото опиянение, което носи.