21 ноември, 2020

Пиесите на Чехов: отваряне към вечността

Тази година се отбелязват 160 години от рождението на големия руски драматург А. П. Чехов (1860-1904). Дигиталното издание на Световен театър в София отбелязва годишнината с излъчването на няколко продукции върху негови пиеси, дело на знакови европейски театри и творци – „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“, както и „Дом №13“. По повод поставянето на „Вишнева градина“ от белгийската компания tg STAN неговият изследовател Ричард Гилман пише специален текст за тайната, майсторството и революцията в пиесите на А. П. Чехов и за тяхната необходимост и до днес.  

Чехов е работил по „Вишнева градина“ в продължение на години тежко, колебливо, променяйки тона, като през цялото време е изпитвал здравословни проблеми. Той дълго е страдал от хронична туберкулоза и към онзи момент бил силно отпаднал, често твърде уморен, за да продължи да твори. На 28 юли 1903 г. той пише на Константин Станиславски от дачата си в Ялта на полуостров Крим: „Моята пиеса още не е готова, тя напредва бавно, което може да се обясни само с мързела ми, с прекрасното време и с трудността на темата.“ В Московския художествен театър ръкописът е бил чакан с нетърпение, вълнение и напрежение, а на 27 септември Чехов пише на съпругата си Олга Книпер: „Скъпа моя, аз вече нервно споделих, че пиесата е готова, че всички четири действия са завършени. Сега правя чисто копие. Успях да направя персонажите като живи хора, но каква всъщност е пиесата, не знам.“ А на 15 октомври: „Пиесата е изпратена. Здрав съм. Целувам те. Поздрави, Антонио“. Ръкописът е бил екстатично посрещнат в Москва. На 19 октомври Олга пише: „Какъв вълнуващ ден беше вчера, любими, скъпи мой! Не успях да ти пиша, главата ми беше като готова да гръмне. Очаквах пиесата два дни и вече ставах раздразнителна, че не пристига. Вчера сутринта най-накрая ми я донесоха. (…) Когато приключих с четенето, изтичах до театъра. За щастие, репетицията беше отменена. (…) Ако можеше да видиш лицата на всички тези хора, надвесили глави над „Вишнева градина“! Естествено, всички настояваха веднага да се чете на глас. Заключихме вратите, скрихме ключа и така се започна.“ Премиерата на „Вишнева градина“ е на 17 януари 1904 г. Това е последната пиеса на Чехов. Той умира няколко месеца по-късно, на 4 юли 1904 г.

Екипът на tg STAN Фотограф: Koen Broos

Във „Вишнева градина“ присъстват всички елементи на типичната Чехова пиеса: непрекъснато движение на персонажи, темпо и интензивност, които непрестанно се променят; диалози, които се появяват на случаен принцип, без видима връзка, като внезапно се прекъсват от привидно неудачни намеси или информация; важни истории или чувства се споделят почти без някакво предупреждение; елегантност на детайлите; пестеливост на думите. Чехов остава майстор на лаконичния израз; на драматичното поле, а не на драматичната линия, без преувеличени емоции, без перчене, без важни истини. Истината в тази пиеса е скромна, проста, косвена; тя се корени в познатите ритми на нашия живот. Нищо не е завишено, пропорциите са познати и въпреки това всичко се трансформира, благодарение на въображението, което ни позволява да проникнем дълбоко в странностите на ежедневието. „Истинска комедия на високата сериозност“, както я нарича американският писател Ричард Гилман.

Методът на Чехов често се сравнява с този на един композитор или художник: мазка с четката тук, още една там, удължаване на линия, внезапно петно, постепенно запълване на пространство, белези, дефекти, тъмно и светло, изтриване, изграждане… И все пак, колкото и много опити да са правени да се разбере пиесата, „Вишнева градина“ остава загадка и Чехов не може да бъде категоризиран. От началото на историята на представянията си на сцена, тази пиеса е раздиряна между крайности в интерпретацията: натурализъм или поезия, реализъм или символизъм, социална критика или пророчество, комедия или трагедия.

Нерядко с мотиви, породени от идеологическо късогледство, пиесата вече е била интерпретирана като всичко възможно: политически обвинителен акт, поетично-меланхоличен образ на историческото време, носталгично съзерцание, ода за прогреса, социална сатира. В зависимост от случващото се, на персонажите се приписва една или друга идеология. Герой ли е Лопахин, който се застъпва за напредъка и разрастване на бизнеса? Или той е изненадващо замогнал се селянин без обноски, заслепен от печалбата? Дали Любов Раневская е разглезена, егоистична, незряла и нахална дама, която представлява отминалата слава на старата земевладелска аристокрация и която би било по-добре възможно най-бързо да изчезне заедно с цялата си клика? Или тя е чувствителна и неустоима ода за човешката уязвимост и дълбоката безполезност на нашите животи? Дали тя стои като символ за правотата на тази безполезност, за правото на красотата, за всичко, което няма икономическа стойност, за културата? Дали Трофимов има просветен дух или е многословен всезнайко, който е също и ленив? Или може би моралните оценки не са зададени? Дали гледната точка на Чехов става видима през неговите персонажи? Или той просто ги оставя да говорят? Дали мненията, които тези персонажи споделят с нас, са също „теми“ от пиесата? Или те са просто мнения, изразени в пиесата? Възможно ли е тези толкова много нива на човешка активност да са просто представени в тяхната сложност? Защо пиесата не разкрива докрай всичките си тайни, защо персонажите не ни обяснят защо правят това, което правят?

„Вишнева градина“ tg STAN Фотография: Koen Broos

…Със сигурност тази пиеса е трудно уловима като самия живот. През 1904 г. руският поет Андрей Бели пише есе върху „Вишнева градина“, в което не разпознава Чеховия метод като технически инструмент, а по-скоро говори за това, което ние бихме нарекли негов „ поглед”, който попада с несравнима яснота върху настоящия момент в неговите най-малки подробности, върху екстремната мигновеност на нашия опит. Именно този подход към скромното, обикновеното и откъслечното, презрителното са в основата на революцията, която Чехов внася в театъра. Тя освобождава неизвестното досега; онова, което бихме могли да наречем музиката, която все още не е била чута. Погледнат в дълбочина, един миг от живота се превръща в портал към безкрайността. Малките детайли от живота ще се появяват все по-ясно като водачите към Вечността …

Антон П. Чехов е оставил незаличимa следа в историята на театъра и неговата проза, писма и пиеси са все още сред най-добрите в световната литература. Разбирането му за най-съкровените чувства на човека е несравнимо, прозрението му за човешкото поведение е ненадминато. Той е бил морален революционер; той ни е научил да виждаме хората такива, каквито са – големи и малки, силни и слаби, добри и лоши, корумпирани и велики. Той остава майстор на драмата на недраматичното и завинаги ще принадлежи към онази малка група автори, които са от съществено значение за нашите търсения като човешки същества.

Така че защо да се поставя „Вишнева градина“ през 2015? Ето защо, или ето защо… или ето защо, или…

Към Олга Книпер на 20 април 1904: „Ти питаш: Какво е животът? Също така можеш да питаш: какво е морков? Морковът е морков и ние не знаем нищо повече от това.“

Превод от английски: Елена Ангелова

Текстът е част от програмната книжка на постановката „Вишнева градина“ на tg STAN. Можете да прочетете пълната му версия тук.

Излъчването на спектакъла „Вишнева градина“ е достъпно за 72 часа от 19:00 ч. на 20 ноември до 19:00 ч. на 23 ноември само на територията на България тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *