„Много стилен спектакъл — изчистен и пределно ясен. Да се разсъждава по този начин върху Ибсен не е честа практика в българския театър. Присъствахме на едно изключително изваяно представление, в което всеки има своето пространство, а героите са поставени върху платформи, които метафорично се превръщат едновременно в техни острови и в символи на тяхната самота — и на опитите им да се приближат едни към други.

В крайна сметка – едно потъване в небитието, след илюзията, че си оставил нещо значимо след себе си. Творецът винаги си тръгва неудовлетворен.
Остава въпросът: къде е любовта, когато ние, мъртвите, се събудим?“

Проф. Людмил Димитров

„Поетичният спектакъл на Стилян Петров по „Когато ние, мъртвите, се събудим“ изследва онова, което сме изгубили по пътя си — неосъществените копнежи и естествения ни стремеж към по-големи височини, докато се задържаме в делничните равнини на живота.

Това е пиеса, която не крещи. Стилян Петров я е поставил с възможно най-чистата визия — като игра отвъд живота и смъртта, поднесена с обрана, но силно въздействаща актьорска игра, със светлинни решения и внушителна сценографска поанта.
За някои зрители спектакълът може да се стори бавен — не като игра, а като развой на действието, особено когато се следи със субтитри. Но други ще оценят именно тази плавност и съзерцателност.
Едно е сигурно: „Когато ние, мъртвите, се събудим“ не оставя никого равнодушен. Разбира се, изключваме онези зрители, които не могат да се откъснат от телефоните си — дали за да видят часа, да напишат нещо на някого, или просто да споделят, че са… на театър. Това поведение ми е толкова необяснимо, колкото и въпросът защо такива хора изобщо посещават театър.“

Иван Димитров, драматург