Самият съвместен „славен живот“ преборва страха от смъртта – тя се оказва изтикана в ъгъла на вниманието ни – оказва се, че животът е винаги по-важен.

“Има теми, по които е изключително трудно да се говори, още повече след като толкова много вече е казано. Такава тема е Холокостът. Опитът от първо лице допълнително я превръща в травма с огромни измерения. Спектакълът „Моята славен живот с баба“ ни предлага две гледни точки: първата – от позицията на съвременник на жестоките събития; втората – през погледа на днешния човек, който се опитва да ги проумее. Отделно от това, на базата на своя опит и собствените си търсения всеки от тях се опитва да стигне, да се „срещне“ с другия, с неговата перспектива, с неговата история.  В крайна сметка разбираме, че подобна тема може да доведе както до широки дискусии, така и до много споделено мълчание. И все пак някак най-важното винаги остава между думите.”  Зорница Каменова, театровед

„Мисля че ,,Моят славен живот с баба” е важен спектакъл. Аз забелязах, че е неравномерен. Появява се на софийска почва извън контекста си – този на унгарската независима сцена и чисто местните за тях теми. Половината унгарски референции не бяха достъпни за българска публика.  Самият театър ,,Трафо” е легендарно място в Будапеща и има история. Аз съм сигурна, че този спектакъл е получил наградите, които е получил в контекста на унгарската независима сцена. Текстът беше наистина чудесен. Беше изключително смело да се смесват елементи по този не просто постмодерен, а пост-постмодерен начин и на някой места не се беше получило. Въпреки това в спектакъла има концепция, хитра хрумка, много добър текст и резки преходи, които през повечето време работят добре.“ Яна Генова, заместник-кмет по култура и образование на Столична община

В представлението на Ласло Гьондьор ме впечатли най-вече актьорската игра – мисля, че всъщност не е лесно да балансираш по този начин между стендъпа и театъра. Искаше ми се леко да съкратя някои сцени. Оценявам високо искреността и това, че „Моят славен живот с баба“ не изпада в излишна жалостивост, не се вкопчва нито в скръбта по загубата, нито в типичната вина на внука. Внукът, който не е успял да изпълни очакванията, нито е бил идеален в грижата към баба си. Изпълняването на очаквания е една от основните теми в моноспектакъла, а едно от очакванията на Ласло е, че баба му ще сподели с него някаква утешителна мъдрост, която да пребори страха му от смъртта. Баба му няма подобна мъдрост за него, но самият им съвместен „славен живот“ преборва страха от смъртта – тя се оказва изтикана в ъгъла на вниманието ни –  оказва се, че животът е винаги по-важен.

Яна Пункина, радиожурналист

“В представлението ми подейства това, че съпреживях комуникацията с моята баба, като предполагам, че и самият Ласло Гьондор е разчитал главно на това. Бяха засегнати множество интересни теми, но те не бяха изведени в своята цялост, което доведе до липса на самото усещане за изкуство. Цялата предметност на сцената беше излишна и липсваше симбиоза между отделните елементи. На много места си зададох въпроса “защо”, но така и не получих отговор, което ме объркваше допълнително.”

Севар Иванов, актьор