4 юни, 2014

Метаморфозата като процес на случване

1 юни 2014, Театрална работилница „Сфумато“

Осмото издание на „Световен театър в София” започна със спектакъла „Метаморфозата”  на една от разпознаваемите италиански независима театрални компании – „Чита ди Ебла”, кръстена от основателите си на древния град-държава Ебла (Città di Ebla или „Град Ебла”), важен икономически и културен център, чието откритие от италиански археолози през 60-те години на територията на днешна Сирия, се счита за една от най-значимите находки на 20 век, довела до промяна в представите за културата, езика и обществото. От създаването й през 2004 г. до днес за екипа на „Чита ди Ебла” са характерни трайният интерес към изразните средства на физическия и визуалния театър, но също така и изкушението да се посяга към емблeматични литературни произведения, които да не бъдат разказвани, а да бъдат ползвани за повод и/или материал.

Такъв пример е и спектакълът „Метаморфозата”, който авторите определят като „свободно вдъхновен” от едноименната новела на Франц Кафка. Сценичната версия на режисьора Клаудио Анджелини, реализирана от Александро Бедости, е именно такава – свободна илюстрация на избран момент и обща тема. Както заглавието недвусмислено обозначава, водещ за създателите е интересът към трансформацията, безвъзвратното превръщане на едно в друго, но разбирана в съвсем широк смисъл. Поради това, доколкото спектакълът все пак позволява съотнасяне с текста на Кафка, то той драматургично започва малко преди началото на новелата, преди метаморфозата на Грегор Замза, и избира да изобрази самото й случване и непосредствените реакции.

MetamophosiВ опит за пренасяне на сюжетната ситуация в съвременен контекст, в началото на представлението намираме главния герой, може би самият Грегор, в хола на дома му, където той прослушва съобщенията на телефонния си секретар, оставени от клиенти, приятели и роднини, търсещи го по работа и във връзка с различни ангажименти. Записаните гласове на машината са и единственият изговорен текст, който публиката ще чуе. Решението „другите”, спрямо които се определя мащаба на настъпилата метаморфоза в оригиналния текст, дори да не присъстват физически, а да бъдат непозиционирани дигитални гласове, по симпатичен начин коментира съвременните отношения между хората и ситуацията на отчуждение.

И въпреки че е сам, героят изпитва потребност да остане още по-сам, да избяга от пороя очаквания и изисквания към него, изсипали се от секретаря, и за целта се „скрива” в най-интимното помещение в къщата – банята с тоалетна. Тя е основният сценографски обект на сцената, създаден от студио Plastikart, който представлява „напречен разрез” на истинска баня с реални размери, поставена в профил и воайорски гледана от публиката откъм стената, която за целта е прозрачна. Точно там се случва преображението, което сякаш бива ускорено от потапянето във ваната с вода, напомнящо за ритуално измиване и кръщане, след което настъпва новото или просто следващото.

С преобладаващо бавни, напрегнати, но някак контролирани движения, той открива новата си същност, бори се, събаря, оплита се и търси да се примири с нея, за да достигне до момента в който, вече овладял настъпилата промяна, ще „изпълзи” от банята-клетка през тавана, за да чуе новонатрупалите се гласове на секретаря, от които обаче сам вече се е отдалечил завинаги. Тази част от представлението без съмнение е най-значимата и съответно върху нея падат всички очаквания, които са многократно по-големи, когато за отправна точка се използва ключов текст като този на Кафка. Но представлението на „Чита ди Ебла” избира да остави без отговор очаквани питания за собственото си разбиране за метаморфозата, нейните степени, форми и значение, и насочва усилията си към това, по визуално-атрактивен начин да обрисува непосредственото й протичане.

Текст:  Ина Дублекова

Снимки: Luca di Filippo

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *