1 юни, 2016

Меган Уолбаум: Празнуваме живота, но в живота има борба, което също е красиво

Разговор с Меган Уолбаум, танцьор и изпълнител в световноизвестната танцова компания „Мари Шуинар“, гостуваща в България с два емблематични спектакъла – „Пролетно тайнство“ и „Следобедът на един фавн“.

Водещ: Мира Тодорова, театровед, артистичен директор на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс

Мира Тодорова: Танцова компания „Мари Шуинар“ е основана от хореографа Мари Шуинар през 1990 г. Преди това тя работи самостоятелно като хореограф и изпълнител.  Световната й слава идва през 1978 г. с „Кристализиране“ – едно невероятно смело солово изпълнение. Веднага става ясно за всички, че това е един изключително иновативен, смел и дързък артист, който е готов да смени парадигмата и идеите за тяло, движение, танц. Може да се каже, че много от спектаклите й произвеждат скандал, заради свободното й отношение към голотата и сексуалността. Това, което прави работата й особено интересна е генералното обръщане и занимание с тялото. Тя казва, че нейното вълнение и отправна точка е възхищението ѝ от тялото, от реалността, от това, което задвижва естествените природни цикли. Всички нейни спектакли са заредени с дива, примитивна, анималистична сексуална енергия. Не само като енергия и изразност, но и като образност.

Бихте ли ни разказали малко повече са вас – какво образование имате и как станахте част от танцова компанията „Мари Шуинар“?

Като по-млада се занимавах се с класически балет и мислех, че с това ще си изкарвам прехраната, но не се получи. Преместих се в Монреал, за да уча съвременен танц. Училището ми беше чудесно. Много хореографи, занимаващи се със съвременен танц, провеждаха класове с нас.

Мари Шуинар имаше прослушване. Едно от многото хубавите неща при нея е, че допуска всеки, без почти никаква предварителна селекция. Тя не обръща особено внимание на автобиографията, а просто казва: „да, искам да работя с този човек.“

Ако трябва да съм съвсем честна – не знаех много за Мари Шуинар преди това и я „открих“, работейки с нея, което е интересен начин да се запознаеш с някого, без да имаш предварително знание, багаж, очаквания. В работата с Мари ми се наложи да съчетая подготовката по класически балет с тази по съвременен танц. Когато разбрах, че няма да правя кариера в балета, например, бях сигурна, че повече няма да се кача на балетни палци. Но Мари ми каза: „Хайде сега сложи едни палци“. Опитах да възразя и да я предупредя, че е минало много време. Но тя не се притеснява от такива неща, което е чудесно. По същия начин ми се наложи да свиря на пиано, а и да пея. Понякога в такива моменти не знаеш дали отношението й се дължи на мощния й интелект, или просто не е наясно с някои неща, но ти се иска да вярваш, че тя вижда нещо специално в теб и затова ти се доверява толкова.

Mira

Мира Тодорова, театровед Снимка: Орлин Огнянов

Мари Шуинар има много специфичен стил на хореографиране. Танцът, който тя изследва е много характерен. Как вие – като танцьор – работите с нея, как бихте описали подхода ѝ и начина, по който мисли тялото?

Всъщност аз не съм сигурна как точно работя с нея. Едно от чудесните неща в работата с Мари, което за мен от самото начало беше много различно спрямо всичко, което бях правила до този момент и силно ме впечатли, е нейната работа с дъха.

Освен това тя действително съумява да накара всеки танцьор да бъде себе си и да бъде уникален, макар че понякога ти, като изпълнител, не разбираш какво точно означава това. Но да започнеш да танцуваш за танцова компания „Мари Шуинар“ е като да се срещнеш със самия себе си и изборите си. Мари истински се възхищава на интелигентността както на ума, така и на тялото, на начина, по който то твори на сцената. Голяма част от работата ѝ са импровизирани системи, които са много конкретни, но не винаги са хореографски. И твори много инстинктивно. Всеки репетиционен процес е различен от предходния. Няма схема или формула. Но тялото винаги е главната отправна точка. И то тялото на всеки отделен танцьор.

Това означава ли, че разчита на вашата креативност като изпълнители и че е по-скоро либерален, а не толкова авторитарен хореограф?

По-скоро е либерален хореограф, да. Обича да ни наблюдава как репетираме и иска ние да сме точно толкова развълнувани от идеята на всяко представлението, колкото е самата тя. И е наша задача да увлечем себе си в предложеното. Включително и ако трябва да го видоизменим, така че да започне да ни „говори“. Защото, ако изпълнителите не са въвлечени и не се наслаждават, то преносът на хореографската идея и досъздаването на спектакъла на сцената всяка вечер стават невъзможни.

Освен силно интуитивен, тя е и много интелектуален артист. Предлага ли ви други медии на вдъхновение освен движенията, например литературни текстове, музика?

О, да. Например за „Golden Mean” тя дойде при нас с редицата на Фибоначи. Аз представа нямах какво е това. За мен е изумително от колко много и различни неща се вдъхновява Мари. А също така и колко е добра в общуването и как може да ти обясни прекрасно неща по всевъзможни теми. Когато описва нещо, тя е поетична, но едновременно с това много ясна.

Представленията на Мари Шуинар са изключително технически и изпълнителски сложни. С каква подготовка и образование са танцьорите, които тя избира? И какво ви коства на вас, изпълнителите, всеки път да се въплъщавате в тази прецизна и сложна образност?

Да, работата на Мари може да е много взискателна от техническа гледна точка, защото тя е много графична, на нея й харесва да вижда тялото „нарисувано“. И не винаги това е нещо, което ти знаеш как да постигнеш. Трябва да го разучиш и усъвършенстваш. А също така трябва да си различен във всеки следващ репетиционен процес и представление, което отнема време. Например, за някои представления трябва да развиеш специфична чувствителност за случващото се зад гърба ти.

Всеки танцьор в компанията е обучен в различни техники– някои в класически балет, други в съвременен танц, като вторите преобладават. Но независимо от подготовката си, всеки танцьор носи интелигентност в тялото си и умение да го трансформира, да изразява чрез него. Трябва да имаш чисти линии, които умееш да усукваш и между които можеш да избираш, но същевременно да бъдеш пределно ясен. Поради това всъщност много развиваш тялото си, защото, например, голяма част от работата на сцена се случва в профил. При това положение трябва да знаеш какво се вижда и са нужни доста репетиции. Един технически елемент, с които много се борих в началото беше, че дори да имаш страхотни крака на балерина, то не това искаш да покажеш, а животинското в тялото си. Затова, голяма част от работата е да си стоиш на краката, но едновременно с това да бъдеш гъвкав, в движение напред. И това е много трудно. В началото си мислиш, че никога няма да успееш да го постигнеш, но всъщност става по-лесно с времето, защото в крайна сметка тялото е много умно.

А имате ли наблюдения върху работата на хореографи като Охад Нахарим и Вим Вандекейбус, които също изследват анималистичното?

Не съм имала възможност да гледаме много от представленията на тези двама хореографи, но обожавам метода „Гага“ и вярвам в неговата полезност. Гледала съм едно представление на Нахарим и веднага усетих връзка с него, защото долавяш освобождаване на тялото, отприщване, без да се планира напред. Това е умение, което Мари също използва в работата си – това да не предвиждаш следващата си стъпка, а да слушаш собственото си тяло и да бъдеш автентичен. Гледала съм и само едно представление на Вандекейбус, но то действително ме главозамая с енергичността и мощта си.

Това освобождаване на тялото от нормите на балетната композиция, която го мисли като съвършен естетически инструмент за разказване на истории, за което споменахте, се случва именно с „Пролетно тайнство“ и „Следобедът на един фавн“ на Вацлав Нижински. Неговото новаторство е в обръщането към тялото, с неговите природни, анималистични енергии и сексуалност. В този смисъл обръщането на Мари Шуинар към тези два спектакъла е някак логично. Можете ли да ни разкажете за какво тя взима и какво привнася към работата на Нижински?

2016_0530_0015

Меган Уолбаум, танцьор в компания „Мари Шуинар“ Снимка: Орлин Огнянов

За „Следобедът на един фавн“, разбира се, Мари в много голяма степен беше вдъхновена от Нижински. Но си служеше със снимките от представлението, с графичните образи и уловените моменти, без да гледа нотите или хореографията. Първоначално спектакълът беше създаден без оригиналната музика, а чрез звук, който тя генерираше и чрез предварително записани звукови ефекти. Така тя навлезе надълбоко в образа на свирепия фавн, а когато той вече беше със стабилни основи, напасна хореографията си към фееричната музика на Дебюси. В представлението на Мари много неща са отмахнати или освободени. Например, роговете при Нижински са по-малки, а нашите са огромни! И, струва ми се, че това е само един пример за обемането на повече пространство, за разразяването на спектакъла.

Колкото до „Пролетно тайнство“ – във версията на Нижински има повествование, докато в тази на Мари такова отсъства, липсва история. Тя се интересува от мига на зачатието на живота и случващото се непосредствено след него, от движението на енергиите, празнуването на пролетта, свързването с други хора. Всичко това е въплътено в музиката.

Но както има празненство на живота, така има и чудовищност и в двата спектакъла.

Струва ми се, че Мари обича да показва амалгамата от човешките пориви като терор, зверство, удоволствие, извиращи от един общ център. И според мен именно това, че не става дума за една абстрактна хореография, а за движение от гръбначния стълб, е което прави „Пролетно тайнство“ да изглежда все така съвременно, при все че спектакълът е вече на почти двадесет години. Усещаш, че дали става дума за смях, радост или сълзи, всички произлиза от едно и също място. В представлението ние празнуваме живота, но в живота има борба, което също е красиво. И аз се опитвам да присъствам на сцената в това състояние и успявам да се движа по нея.

Посещението на танцова компания „Мари Шуинар“ е част от по-мащабно турне. Откъде минава то и какво представяте?

На турне сме от вече няколко седмици и ми се струва, че всичко върви много добре. Започнахме в Литва с „bODY_rEMIX/ gOLDBERG_ vARIATIONS”. После, със „SOFT VIRTUOSITY, STILL HUMID, ON THE EDGE“ и „HENRI MICHAUX : MOUVEMENTS“, бяхме в  Испания. Също така посетихме и Австрия. А краят на турне ще бъде в Авиньон, Франция. А сега сме тук, в България, където ще гостуваме в два града – София и Варна.

А бихте ли ни разказали малко повече за новия проект на компания „Мари Шуинар“, по който работите в момента?

Работим по ново произведение, базирано върху картините на Йеронимус Бош, което трябва да има своята премиера през лятото в градчето Хертогенбос, родният град на художника. Не мога да кажа много за хореографията, но ако сте виждали картините му – те са толкова странни! Създанията в тях са просто абсолютно красиви и това е изходната ни точка. А да гледаш Мари на върха на такъв процес, как интерпретира тези картини, е прекрасно.

Проектът се реализира благодарение на съвместните усилия на Международен театрален фестивал „Варненско лято“, Световен театър в София, Салона на изкуствата в НДК и и Столична община.

Срещата се състоя в Литературен клуб „Перото“, НДК

Разговорът е транскрибиран от Ина Дублекова

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *