Мила Искренова, хореограф:

Снощи, след спектакъла на Маги Марен, имах най-разнообразни мисли…
Дадох си сметка, че в годината, когато се е появил този спектакъл, аз съм била на внушителната възраст от 21 години и съм живеела своята пълна с неизвестности младост в пълното с известности соц общество, в което подобен вид спектакли се наричаха „западна диверсия“. Ето така, ние пропуснахме не само Маги Марен, но и много други, които положиха основите на постмодернизма в танца. Изобщо цялата втора половина от ХХ век тотално липсва в нашето естетическо и идейно развитие, което дава своето отражение и днес. Тази празнота довежда до въпроси като: “ Каква е разликата между един театрален и танцов спектакъл? “ и пр.

Все още жанрът танцов театър е широко НЕпопулярен и е особено тъжно , когато това се отнася и до професионалните среди. С това искам да дам отговор на тези, които се питат защо трябва да гледаме един спектакъл правен преди 40 години. Но основанието да го гледаме не е само в неговата историческа и концептуална стойност и във възможността да се срещнем с един еталонен образец. За да познаваме даден жанр в изкуството и за да имаме право да разсъждаваме върху неговите актуални прояви, би трябвало да познаваме първоизточниците и корените му . Маги Марен е един от основополагащите примери в това отношение – спектакълът й MAY B е вече класика и като всяка класика съдържа не само характеристиките на стила, но и определено ниво на личностно присъствие.
Маги Марен е автор със силно изразена социална чувствителност и позиция. Тя е намерила в творчеството на Бекет точно този социален ангажимент, но изразен не буквално и плакатно, а съзерцателно и поетично. Въпросът, който задава с обич и загриженост е отправен към всички хора, като към един човек. Това не е укор, а отражение на човека отправено към него от голям и обичащ го автор, с цялото разбиране на героите на Бекет.
За подобни произведения времето е без значение. Така, както любовта и искреността нямат давност. И, талантът, разбира се.
Сетих се и за един случай, когато в Стокхолм представят спектакъл на Пина Бауш и един млад хореограф в публиката смело заявява : Ами, аз тези същите неща ги правя сега!
Седящият до него възрастен господин му отговорил : Прекрасно млади момко, но работата е там, че Пина Бауш е правила тези неща преди 40 години, през 1974-та

Георги Господинов, писател:

Гледах May B на компанията на Маги Марен, а всъщност се опитвах да разбера. Чувах влакове и лагерите, тези куфари, имаше Годо, имаше го остаряването и разделянето, безразличието, Бекет, малкият човек, усещането ми беше за 20-те години…