Да гледам „Чайка” на Юрген Гош беше не само театрално преживяване , но и повод да си припомня едно изключително присъствие в моя актьорски живот – това на режисьора Стоян Камбарев и неговите „Три сестри“ ,  в които участвах.  Споменът за това забележително представление от историята на нашия театър се върна, защото си припомних процеса, работата върху ролята, чувството за присъствие на сцената в нещо толкова автентично.  Струва ми се, че „Чайка” на Юрген Гош ме замисли за актьорската работа като един дълбок духовен процес, през който всеки един от нас иска да премине. За да се достигне чувството, че си себе си в ролята.  Такива бяха усещанията ми за Тригорин, за Нина Заречная, и разбира се, за Аркадина. Изпълнения, които ще запомня, както и цялостното отношение на Гош върху работата с целия актьорски състав, за да се стигне именно до този специален момент, в който естествено ролята става част от актьорската ти душа.