29 май, 2022

„ЛЕОПОЛДЩАТ“ – почит, послание, предупреждение

Ина Божидарова за последната пиеса на знамения английски драматург Том Стопард, най-личната пиеса. Тя в голяма степен засяга еврейския му произход и трагичната съдба на не малка част от чешките му роднини, загинали в концентрационни лагери. Прожекцията, част от платфорамата „Световен театър в София“ е част от NT Live и ще се излъчи само на 11 юни от 18.00 часа в Дом на киното.

Пиесата е поставена е в Wyndham’s theatre (Уиндъмс театър), Лондон и след премиерата й на 25 януари 2020 г. е спряна поради епидемията от Covid-19, която наложи затварянето на театрите не само във Великобритания, но и в цяла Европа. След освобождаването от мерките и връщането на публиката в театралните салони „Леополдщадт“ е възстановена в репертоара на театъра до края на месец октомври тази година. Режисьор на постановката е Патрик Марбър, а актьорският екип включва повече от 30 участници, между които и Ед Стопард, син на Том Стопард. Патрик Марбър не за първи път работи с Том Стопард. През 2018 е отличен с наградата „Тони“ за постановката на пиесата му „Травестии“.
Текстът на Стопард предизвика широк интерес в театралния свят и е широко отбелязан в специализирания печат и в престижни английски медии. За 82 годишния жив класик на драмата това е още едно потвърждение за уникалния му драматургичен талант.
Пиесата представя живота на три поколения еврейска фамилия от навечерието на 20 в. до 1955 г. Леополщадт е Виенски квартал, още в 17 в. официално обявен за еврейско гето. Събитията в пиесата проследяват съдбата на три поколения от позициите им на изявени представители на финансовата, научна и артистична кариера до пълното й заличаване в годините преди началото на Втората световна. По официални данни от 115 000 през 1938 г. еврейското население е сведено чрез изтребване или емиграция до 6 000 по време на Втората световна война. Тези трагични събития Том Стопард пресъздава в жив и дълбоко вълнуващ текст.
„Леополдщадт“ не предлага обичайното наслаждение от наситения с интелектуални обрати и езикови игри диалог, който познаваме от повечето му предишни текстове на автора. Удоволствието тук идва от умелото изложение и обмен на интелектуални и жизнени позиции, преплетени с политическия и социален живот, търсеното на оправдание и опорни точки в крехкото и несигурно положение на еврейската общност, в ежедневието през различните исторически обрати, в отношението към нея във Виена. Антисемитизмът, затихнал в моменти на относителен социален и политически мир, много бързо избухва и се разразява с унищожителни последици.

 

В действието на пиесата събитията са пресъздадени с таланта на Стопардовото перо в традиционна линеарна драматургична структура, свързваща поредица от времеви отрязъци, които в своята цялост създават драматичното звучене, доведено до трагично кресчендо на финала. Отделните исторически периоди са отграничени с документални кадри и снимки визуализирани върху прозрачна завеса, спускана пред сценичното пространство. След миролюбивото начало в навечерието на новия век следват събитията от 1924, 1938 и приключват в следвоенната 1955 г. Емоционално завладяващото звучене се изгражда постепенно в хода на действието. Уютът и празнично коледно настроение в дома на семейство Мерц в първата сцена е пресъздаден в наситени диалози, изпъстрени с теми от ежедневието, спомени от миналото и надежди за бъдещето. Почти идиличната картина, в която главата на семейството Херман Мерц дори е приел католицизма в стремежа си да се вгради във Виенското общество, загатва за всеобщите заблуди и очакване за позитивни промени в нагласите на Виенското обществото към различните. Следват двадесетте години след Първата световна война, когато във въздуха вече се усеща тревогата от надигащият се националсоциализъм, но едновременно с това витае и духът на модерна Европа. Обсъждат се новите имена в изкуството, философията, науката. Картините на Климт, теориите на Фройд и не на последно място постиженията в математиката се обсъждат с интерес. Еврейството в тези години е сериозен културен пласт във Виена и това обяснява самозаблудите и упорството на Херман да заглушава гласа на разума, изключително убедително представено от Ейдриън Скарбъро (Edrian Scarborough). Пристрастието на Стопард към математическите открития, блестящо разработено в „Аркадия“, тук продължава с образа на Лудвиг, пресъздаден талантливо от Ед Стопард. Кулминацията на драматичното напрежение настъпва с нахлуването на нацистката полиция в дома на Мерц в навечерието на Втората световна война и присъединяването на Австрия към Германия. Редиците на фамилията оредяват до пълното им изчезване от сцената. Последната сцена на „Леополдщат“ най-силно подчертава връзката на пиесата с личната история на Том Стопард. Самият той, подобно на младия Натан (Sebastian Armesto), осемгодишно момче, е доведен в Англия от британския си втори баща, където израства като „британец“, чийто спомени за истинското му семейство са потънали самозащитно в дебрите на подсъзнанието. Срещата с Лео (Luke Thallon) и Роза (Jena Augen) събужда усещането му за родова принадлежност. Финалните акорди на спектакъла, с последните трима оцелели наследници, започнала като сблъсък на различните позиции и оценки за миналото, породени в следвоенна Европа, отзвучава в спираща дъха дълга поредица от имената на загиналите в концентрационните лагери в Дахау, Аушвиц, убити или посегнали на себе си, не понесли самотата и чувството за вина.

 

В спектакълът не бихме отбелязали централни роли, доколкото текстът цели да създаде цялостна картина на драматичните обрати до пълния крах на една голяма общност. Въпреки това всеки един от участниците в блестящо изградения диалог пресъздава чрез характерна индивидуалност своя щрих към пълнокръвния й образ.
Пиесата „Леополщадт“ на Стопард е отличена с наградата за драматургия на името на Лорънс Оливие за 2020 г. Със същата награда за поддържащата роля на Херман е отличен и актьорът Ейдриън Скарбъро (Edrian Scarborough). Добрата новина е, че представлението „Леополщадт“ е включено в програмата на NT Live за 2022 г., което може би ще даде възможност и на българските зрители да се насладят на спектакъла.

Ина Божидарова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *