Монодрамата „Йона“ от Марин Сореску, поставена от режисьора Силвиу Пуркарете, е едно истински поетично и въздушно пътешествие в света на страданието, надеждата, болката и копнежите.

„В основата на спектакъла стои историята на светеца рибар – Йона, погълнат от огромна риба, която се оказва само началото на неговото изпитание. Заложник в тъмния стомах на чудовището, Йона се опитва да открие своята стратегия за бягство, но бива погълнат от още по-голямо същество, което се превръща и в една своеобразна метафора за безкрайния цикъл на човешкото страдание и безпомощност пред съдбата, която неизбежно ни застига и променя плановете ни.

Изключителното в този спектакъл е невероятната изразителност на актьора Кураносуке Сасаки и сценичното му присъствие, което изглежда почти мистично, като умело съчетава в себе си сила и нежност.   Актьорът използва цялата си психофизика като майсторски акордиран инструмент, който вдъхва живот на вътрешния свят на Йона по начин, който извежда на преден план цялата болка и страдание, пред които животът е способен да изправи един човек.
Режисурата на Пуркарете е неимоверно деликатна, но в същото време реализирана със замах и категоричност – всяко движение на актьора и всяка пауза изглеждат като част от една невероятно фина поема, изписана с най-красивия почерк.
„Йона“ е спектакъл, който балансира между духовното и земното, между физическото страдание и вътрешния мир. Това е произведение, което не просто разказва една човешка история, а извършва прецизна дисекция на някои от най-важните въпроси, с които всеки един от нас се сблъсква – независимо дали рано или късно.“

Лора Вангелова, театровед

„Беше ми много любопитно да наблюдавам тази съзерцателност, в която съществуваше актьорът. Хареса ми как държеше контакт с публиката по един много ненатрапчив начин. Възможностите на пространството също се използваха по един истински магичен начин. Хареса ми много и крайната сцена с този уголемен модел, представляващ вътрешността на един ковчег, който всъщност е и тази последна стая, в която човек прекарва живота си.  Очаквах от гардероба да се извие снежна буря, сняг или вятър и всичко да се посипе в бели преспи. Хареса ми образът на живота в онази смачкана хартия, която в крайна сметка също се кротна тихо в ъгъла.
Този спектакъл е една истински хубава и поетична притча за смисъла на човешкия живот.“

Иван Юруков, актьор

„Малко по малко започнах да разбирам за какво, в името на какво, е целият този спектакъл „Йона“ на румънския ни колега Пуркарете с японския Брад Пит – това е прозвището на актьора, който стана известен в холивудски блокбъстър. Той се оказа и отличен театрален актьор.   Изключително съм впечатлен от пластичността му и начините, по които си служи с физиката си и с гласа си. Аз наистина му повярвах, че той е стар човек. Работата с глас и с тяло е нещо в този спектакъл, което трябва да бъде отчетено. Изключителна работа.
Докато гледах, се чудех кой е Йона и кой е китът и всъщност кой кого изяжда. Дали всъщност китът не е животът такъв, какъвто е – който ни поглъща бавно и който ни асимилира, който в крайна сметка ни убива, и дали е възможно човекът, самият човек да победи в тази битка, да победи в този свой живот.

Мисля, че спектакълът завърши не просто на някаква светла оптимистична нота. Финалът на спектакъла беше точно това – човекът има сили да победи самия живот по друг начин – да си тръгне от него и да отиде другаде. Не просто като си спомни кой е. Не просто когато мине през самотата, тишината, отчаянието, през голямата болка и осъзнаването „в този живот се провалих“, затова моля майка ми да ме роди втори, трети, четвърти път. Дори не толкова през осъзнаването, че дори ако има Бог и той сега дойде, той ще е безпомощен, защото самият Бог, захвърлен някъде от човеците, лежи сам-самотен, безпомощен и никой не му обръща внимание.

Аз мисля, че човекът е способен да победи този живот – не просто да излезе от него с достойнство, а да мине другаде на друго ниво, не просто когато си спомни кой е, а когато успее да запази в себе си не просто някаква младежкост, някаква чувственост, а когато у себе си успее да запази надежда и вяра, че нещо ново предстои дори в самия край.“

Йордан Славейков, режисьор и писател

„“Йона“ е истинско театрално събитие. Цялостта на спектакъла впечатлява с потапянето в едно съвсем ново измерение – измерението, посветено на ценностите на отдадеността, която отвежда далече, към дълбините на „морето“ от неочаквани открития. Открития за любопитството и природата на откривателя, която се възторгва от всичко живо, останало в една реалност на конфликти и противопоставяния, вътрешни и външни. Плътното актьорско присъствие на Кураносуке Сасаки и сценичното пространство пренасят зрителя в Бекетова вселена на търсения за малките елементи на живото в съвременното съществуване – единствен стълб на хармония сред отломките на разрушеното. Необходим спектакъл, завръщащ към истински ценните кътчета на човешката душа в съвременния свят, който все повече отмества наличността на човека от центъра си.“

Алекс Дачев, театровед