„Илиада“ е сред най-очакваните постановки, които предстои да видим в програмата на десетото издание на Световен театър в София. С появата си на европейската сцена, „Илиада“ се превърна в истински хит.

С появата си на европейската сцена, представлението се превърна почти мигновено в истински хит.

Неотдавна Андрю Хейдън написа в The Guardian, че спектакълът на Йерней Лоренци е едно от най-въздействащите произведения в театъра за последната година.
Специално, за да гледа представлението, в София пристига Фъргюс Линехан, директорът на Международният фестивал в Единбург. Събитието се провежда всяка година през август. Част от програмата му са сред най-добрите творци и изпълнители в областта на театъра, музиката, операта и танца.

Снимки: Peter Uhan

Словенският режисьор Йерней Лоренци вече категорично е разпознат като  знаково име за съвременния европейски театър.

Само за последните дни представлението „Илиада“ добави още три награди към отличията си. 23-тото издание на Международния театрален фестивал „Контакт“ в Торун, Полша донесе на спектакъла голямата награда, наградата на критиците и журналистите и наградата за музика.

Спектакълът бе отличен с голямата награда за режисура и с награда на публиката на Международния театрален фестивал БИТЕФ 2015 в Белград.

„Илиада“ е най-дълбокият пласт на Европа и неин първоизточник.Тя стои в самото й зараждане. Първото семе, самото начало. „Илиада“ е първата епическа поема на Европа, първата й новела, опера, изначалният спектакъл, първата версия на MTV. Независимо от всичко, „Илиада“ е част от всички нас. Всеки знае за Зевс и Хера, Атина и Арес, Хубава Елена и Парис, Агамемнон и Менелай, Ахил и Патрокъл. Но защо това мега-произведение, това прекалено дълго и задължително четиво, е залегнало така дълбоко в европейската цивилизация? Откъде се поражда това възхищение у съвременния човек от антични истории, откъде идва очарованието по видимо отдавна отминали героични пиршества, обречена любов и фатални последици? Как е възможно да смятаме това произведение за велико до почти божествени размери, да го приемаме за канон, догма, идеал и модел за всичко последващо, при положение че „Илиада“ не е нищо друго освен една брутална човешка касапница? Не са ли водещите мотиви на главните герои предимно завист, алчност, похот, мъст – все убийствени, разрушителни и войнствени импулси? Кой от днешните герои може да съответства на античните? Брад Пит като Ахил? Годно ли е нашето време за герои и героизъм? Дали светът не се е смалил дотолкова, че да не се нуждае от нищо друго освен от семпъл, маломерен човек, който не създава история, а просто живот? Преходен, непретенциозен, ежедневен живот? И все пак „Илиада“ е част от всички нас. Възможно ли е наистина за политическото тяло наречено „държава“ да не полага основите си върху кръв? Да не съществува за сметка на друго човешко същество? Не е ли всяка форма на колективизация опасна? Но ето пак: аз никога не съм сам – нито в театъра, нито в живота. Едно нещо е сигурно: „Илиада“ е част от всички нас.“

Йерней Лоренци, режисьор

Превод от английски език: Ина Дублекова