„До каква степен мисленето ни е рамкирано от мястото, на което сме родени? „
Отзиви за откриващия за Световен театър в София спектакъл Софтмашина:Рианто и Сурджит от трима почитатели на различните форми на съвременния театър и танц
Зорница Каменова, театровед
„Софтмашина: „Рианто & Сурджит“ е спектакъл, който преплита театър, танц и кино-документалност. Двамата танцьори – Сурджит от Манипура (Индия ) и Рианто от Индонезия с техническа виртуозност и от позиция на личната си биография демонстрират различен, но достатъчно откровен разказ на личната си емоция към традиционния местен танц. Пропит с чувство за хумор, спектакълът умело играе както със самите феномени, така и със съвременната рефлексия към тях. За ролите и същностите, които стоят зад маските, различните гледни точки към клишетата във възприемането на културната традиция на Изтока, както и за позата и позицията на танцьора и твореца на границата между традиция и съвременност .
Светослав Тодоров, журналист „Капитал“
До каква степен мисленето ни е рамкирано от мястото, на което сме родени? Кое в езика на тялото, в начина ни комуникация и мислене е наследено от средата около нас? Къде се раждат стереотипите – от незапознатия външен поглед или от изкривения вътрешен? Къде свършва разделителната линия между женствеността и мъжествеността в изкуството?
Тези въпроси остават след участващия на Световен театър в София „Софтмашина“ на Чой Ка Фаи, описващ родния си Сингапур като melting pot на различни култури, включително на представените от Рианто и Сурджит Индонезия и Индия. Като сблъсква европейските, азиатските и междуазиатските представи за идентичността и чуждостта, проектът се наема с важната роля да бъде посланик на идеята въобще да мислим по темата за идентичността на национално, сексуално, психологическо ниво.
Нещо, което е крайно нужно в България, където тези въпроси остават обсъждани на нишово ниво, крайно пренебрегвани в основния информационен поток и ако съдим по начина, по който са засягани от обществени политически фигури – ще продължат да бъдат пренебрегвани.
Неда Соколовска, театрален режисьор, основател на Студио за документален театър Vox Populi
Пърформансът „Софтмашина:Рианто&Сурджит” активира фината граница между провокативност и обезоръжаваща честност в една форма, която мога да оприлича на танцова демонстрация. С обран и точен театрален речник, спектакълът назовава важни и проблемни теми – от уестърнизацията и адаптирането на традиционни културни практики към западния „вкус“ през едно парадоскално джендър изследване на идентичността и нейното изразяване през движение и танц. Виртуозното изпълнение на двамата артисти Рианто и Сурджит остава траен отпечатък в зрителната памет – с азиатска прецизност и „математичност“ на жеста, тук човешкото тяло е представено в най-широкия спектър на пластическа изразност, в едно почти метафизично преживяване на движението.
Ако има зони на дискомфорт, които спектакълът отвори за мен, това е употребата и пласирането на документалния материал, използван за концептуален „кофраж“ . Кратките презентативни доку-видеа показваха малко „естествена среда“, локален контекст и моменти от ежедневието на двамата артисти. В известен смисъл те повтаряха онова, което паралелно се изговаряше на сцената, без да разровят нови съдържателни или визуални пластове, без да се свържат интерактивно с живото човешко присъствие. В този смисъл ми се струва, че прожекцията и възможностите за едно по-дълбоко тематично „сондиране“ , които документалността предлага, не бяха използвани докрай и далеч не стигнаха въздействието на разголеното и съвършено в своята честност и простота човешко тяло и неговия мета-танц.
- Categories:
- Световен театър в София 2017