До вчера Дом № 13 на Теди Москов за мен бе спектакъл-мит, за който знаех, че съществува в колективното театрално съзнание и в чиято сила вярвах, без да съм го преживяла. Но от днес, благодарение на Световен театър в София 2020, Дом №13 обживява, по един възхитително забавен и тъжен начин, моята лична театрална съкровищница. Представлението е много стилно в своята черно-бяла красота на клоунския човек, изумително пластично в синхрона на актьорската игра, безкрайно изобретателно в неслучването на същественото, на любовта. И ако трябва да го назова с една дума, думата е СВОБОДА (на радостта от моженето, на високия отскок и смело гмуркане в дълбокото, екипиран само с детски шнорхел и харпун).

Василена Радева, театрален режисьор