Стефан А. Щерев, актьор и фестивален мениджър
Следя работата на Лоренци от първото му гостуване тук, още с ,,Бесният локомотив“ през ,,Илиада“ до „Мъртвият идва за любимата си”. Гледал съм и в Словения негови постановки, и това, което забелязвам като червена нишка през всички тях, е уважението към ритъма и желанието му да подчини действието и актьорската игра на него. Мисля, че българската публика приема неговите спектакли, не е случайно, че дойде и покана към него от Народния театър да направи представление там. Това, което гледахме тази вечер е копродукция между два малки театъра в Словения, ,,Птуй‘‘ и ,,Кран‘‘. Това са актьори, които играят на впечатляващо високо ниво и задържаха вниманието на публиката от началото да края. Това значи, че театралната магия се е получила. Много елегантна, много прецизна игра, в детайли. Мисля, че това представление дава посока на размисъл и българският театър може да се учи, че ,,страст на парцали“ не винаги означава добра игра, а деликатната игра означава голямо внимание и ние го усетихме.

Михаил Тазев, драматург

Представлението много ми хареса! Считам го и за изключително актуален спектакъл, въпреки досегашния му осемгодишен живот. В белия прах намерих препратка и към „MAY B“ в Сатиричния театър, което го гледахме на откриването на Световен театър в София. Особено силно впечатление ми направиха натуралистичните елементи, които под някаква форма присъстваха и в двете гостуващи представления. Фокусът върху тях, както и това, че спектакълът се развива на два пласта грабва вниманието и го задържа до края. Така акцентът върху материалното и стихийността на емоциите допринасят освен за натуралистичното внушение, но и за градивността на усещането.

Денислав Янев, режисьор

„Мъртвият идва за любимата си“ е спектакъл – подарък. Мощният ансамбъл от изпълнители, събран от Йерней Лоренци, задава тона на спектакъла леко, неусетно, като джем сешън с акордеони, китара и виолончело. Докато се усетиш, Харон вече те е прекарал през река Лета и ти вече се намираш в един митологичен свят, в който живите и мъртвите общуват активно, а Любовта и Смъртта са категории и императиви с главна буква

Свят, в който актьорът хем не лъже, че откровено играе, но и в играта му няма лъжа, защото знае, че в тези епоси се влиза изцяло и докрай, така както героите вътре не могат да се примирят да стоят с половин сърце и голям компромис пред повелята на душата.

Спектакъл, който пробужда виталност и пее с пълно гърло „Amor Fati“, въпреки всичко.

Благодарности на екипа на Световен театър в София , че за поредна година успяват да срещнат българската театрална гилдия с такива високи образци на световното изкуство.

доц. Пенко Господинов, актьор и преподавател

Аз съм почитател на театъра на Йерней Лоренци, но по някакъв начин това представление не можа да стигне изключителното внушение на „Илиада“ от 2016 година. Разбира се, Лоренци винаги е категоричен в средствата си, както и с прочита на драматургичния материал, което е принос в художествения език на театъра днес.