Гл. ас. д-р Татяна Соколова (НБУ) с впечатления за френската хореографка Маги Марен по повод гостуването на спектакъла ѝ „Мay B” („Може би“), само на 7 юни, ексклузивно за Световен театър в София, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ от 19.30 часа.

Ако погледнем плаката на за „Може би“ на Маги Марен, ще ни обхване на пръв поглед отблъскващо минорно усещане за апокалипсис и разпад. Всъщност спектакълът “May B” не въздейства по този драматичен начин, когато телата се раздвижат и започнат да взаимодействат като групов образ или всеки за себе си. “May B” се играе десетилетия на световната сцена. Това е забележително и буди респект. Темата, която Маги Марен разработва за отражението на щастието и нещастието, за политическите ракурси, през които минават обществата във времето и как това се отразява в поколенията, е често разработвана в съвременното изкуство. Всичко се свежда до фантазията, смесването на изразни средства, тайминга и най-вече поставянето на егото на хореографа или режисьора на заден план. С това Маги Марен явно няма проблеми и 30-годишният живот на “May B“ го показва. Смяната на поколения артисти в „школата“ “May B“ променя всеки път спектакъла. Всеки танцьор влиза със своето време, със своите житейски проблеми, изобразявайки ги чрез движенческите и ритмично-вокални партитури на хореографията. Случва се практически наследство, традиция, взаимодействие на поколения. Паметта на клетката – миналото и бъдещето на човешката клетка. Това са много дълбоки води и трудно се извеждат на сцена. Маги Марен се е справила блестящо, но пристрастно, с любов и внимание към взаимодействието на групата – как живеем заедно, но без индивидът да се обезличава. С вниманието към обикновеното тяло, а не красивото, талантливо до болка тяло, което доминира днес в сценичния постулат за човек пред публика. Нейните образи са дебели, ниски, грозни, криви и т.н. Те се движат в много сложни партитури от жестове от всекидневието, ритмични схеми от гласове, звуци и човешки стонове. Някои колеги трудно биха нарекли това танц. Да. Това е танцов театър, поднесен със самочувствие и смелост. Радикални и нестандартни решения на образи и сценично присъствие.

Спокойно мога да кажа, че повечето творби на Маги Марен и особено “May B“ са в постмодерната интерпретация. Тя принадлежи към постмодерното течение като отношение към важни проблеми в живота ни и по-важното – като нови похвати на работа с артистите и „стоенето“ им на сцена. Франция и Европа би трябвало да отреди специално място на този творец. Маги Марен седи заедно с Курт Йoос и Пина Бауш (за Германия) на „Зелената маса“ (К.Йоос) и в едно „Кафе Мюлер“ (П.Бауш). Седят, усмихват се и ни гледат с голяма любов и надежда.

Татяна Соколова