Прожекцията, която имах шанс да гледам, надмина очакванията ми за това, за което се бях подготвила. Постановката на Лойд представя един съвременен Сирано дьо Бержерак, разкриващ пред публиката същността на модерния човек и на модерния свят. Това е динамичен спектакъл, в който всичко на сцената е условно – дори големият нос на Сирано, но едновременно с това е достътчно конкретно.

Главните персонажи притежават свобода на изказа. Техният език е “изчистен” от излишни преправяния и високопарности, а ритъмът на римите използват, за да създадат рап песни – модерната поезия. Именно рап битките заменят бойните сцени, доказвайки силата на словото и чувствата. Това режисьорско решение ме накара да се замисля над начина, по който днес се изразяваме в ежедневието си – сякаш възможно най-кратко и просто, като че ли сме забравили влиянието и красотата на думите.

Всеки от главните персонажи в тази адаптация е ограничаван от нещо или някого, от липса на външна или вътрешна красота. Това е онагледено на сцената не само чрез убедителната и брилянтна актьорска игра на компанията на Лойд, но и чрез пространството, в което се развива действието – голяма кутия, която поставя граници и правила, отнасящи се до действия, мисли, чувства и дори поезия.
Джеймс Макавой в ролята на Сирано е великолепен и възхитителен. В един момент играта му ме накара да изпадна в някаква форма на транс. Неговият поет е горд, борбен, също наранен, страдащ. Но най-вече Сирано дьо Бержерак е влюбен и обичащ думите!

Спектакълът на NT Live определено е едно от най-вдъхновяващите и впечатляващите ми преживявания, което ще помня дълго време.

Наталия Вълкова, студентка по Театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“